Между новата поетична книга "Звездна каторга. Новата Герника" и сборника "Борис Пастернак – стихотворения" – разговор в "Артефир" с поета и преводач Кирил Кадийски за (не)съществуващата граница между поета и преводача.
"Звездна каторга. Новата Герника. Сонети и други стихотворения" е ново издание с поезия на поета – кавалер на френския орден за изкуство и член на френската академия "Маларме".
"Няма разлика между поезията и поетическия превод. Аз го наричам претворяване", казва Кадийски по повод другия нов сборник, на който е посветен разговорът, а именно – "Борис Пастернак – стихотворения" в негов превод от руски на български език. Преводът, по думите на госта, дава плодове, които стават част от езика, на който се превежда.
"Когато превеждаш, не си служиш с първите значения на думите. Трябва да заживееш с творбата, след което да седнеш и да напишеш нова творба, която авторът би написал, ако пишеше на твоя език", казва Кадийски.
В ефир прозвучава стихотворението "Хамлет" от романа "Доктор Живаго" на Борис Пастернак.
Поетът и преводач размишлява върху поезията и съдбата на Пастернак, който е избран за носител на Нобелова награда през 1958 година, но е принуден да откаже наградата в две последователни телеграми.
Първата от тях гласи: "Крайно благодарен. Трогнат. Горд. Удивен. Смутен."
Във втората вече пише: "Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ."
Целия разговор, изпълнен с поезията на Кирил Кадийски, Борис Пастернак и Александър Блок – чуйте в звуковия файл:
