Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Години отнема узаконяването на сондаж със собствено финансиране в Добричко

| Репортаж
4
Снимка: Мая Райнова

Измененията в климата, на които ставаме свидетели през последните години, поставят поредните предизвикателства пред земеделците в страната. Цикличността от години с ниски нива на валежите по-скоро вече са се превърнали в тенденцията. 

Липсата на достатъчно влага в почвата поставя на дневен ред въпроса за поливното земеделие и как може да се увеличат площите с напояване, след като през годините на прехода системите биват унищожени. Трудно ли е узаконяването на сондажи и използва ли се водата от повърхностните водоизточници по предназначение разказват пред БНР земеделски производители.

На годишната среща на НСОРБ през 2024 г. една от най-коментираните теми беше тази за водата и най-вече нейната липса. Редица градове, сред които и областни центрове, останаха на режим на водата поради почти изчерпани язовири. На същата среща се повдигна и въпросът за огромната нужда от напояване в земеделието, тъй като статистиката ясно показва, че количеството на валежите става все по-малко, горещините през лятото, заедно със силните южни ветрове, все по-чести. 

И въпреки че темата за водата е толкова важна и често дискутирана, продължава практиката узаконяването на сондаж при това със собствено финансиране, да отнема години.


В област Добрич водата се добива от т. нар. подземен воден хоризонт Малм Валанж. За целта тя се изпомпва от голяма дълбочина – не просто скъпо, но и оказва се трудно за документиране начинание. Дори и да си готов да направиш тази огромна инвестиция, пак не е достатъчно, споделя земеделският производител Нона Василева, която обработва около 700 декара земя в община Шабла.

Само че се оказва, че преди да бъде ползван, трябва да минат години в чакане на документи, процедури, замервания, изследвания. Нона Василева се възползва от европейско финансиране за своя сондаж и едва успява да не загуби парите заради неспазени срокове.

Алтернативен вариант за водоползване е и Дуранкулашкото езеро, което е с площ от около 4000 декара. За съжаление, изградените навремето системи, са разрушени и отдавна не функционират, разказва земеделецът Иван Пенев.

Иван Пенев припомня, че преди 2020 година всичките обработваеми декари около Дуранкулашкото езеро са били поливни. Според него трябва да бъдат облекчени процедурите за онези, които искат да поливат, тъй като при настоящите проблеми повечето от зеленчукопроизводителите са преустановили дейност.

В края на месец март от НАЗ излязоха с обща декларация относно проблемите с напояването. В нея земеделците поискаха промени в закона за водите, пълен анализ на състоянието на напоителната инфраструктура в страната и развиването на общонационална стратегия за поливно земеделие.


Сред спешните мерки според тях са и облекчаване, опростяване и съкращаване на процедурите по узаконяване на сондажи и сондажни кладенци, както и въвеждането на уведомителен режим при издаването на разрешителни за водовземане от повърхностни водоизточници.

Докато всичко това все още е в сферата на добрите пожелания сушата постепенно променя и пейзажа в плодородна Добруджа, където все по-рядко вече могат да се видят традиционните за общините Каварна и Шабла декари с чушки и бостани. 

Със сигурност тази година по-малко ще бъдат и засетите площи с царевица, тъй като тя е по-малко издръжлива на засушаване и инвестициите на земеделците в отглеждането й често се оказват хвърлени пари на вятъра.

Подробности чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Александра Никова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна