Разходка в Силистра в работен ден показва, че хора без работа не липсват. Особено в топлите дни, кафенетата в централната градска част, а и по кварталите не се оплакват от клиентела.
От Бюрото по труда редовно предлагат на вниманието на силистренци свободни работни места, организират и събития, по време, на които срещат безработните с работодатели, но въпреки това цифрите показват друго.
От страна на работодателите акцентът е, че работни места има, но липсва гъвкавост и мотивация.
Разминават се очакванията и възможностите, особено при сезонната заетост. Внасят се наемни лица от по света и у нас, но не и от региона.
"Доста трудно се намират кадри, понеже младите хора изключително много ги мързи. Родителите им дават пари. Ние по никакъв начин не можем да ги стимулираме, без значение дали получават минимална работна заплата или по-голяма, те са свикнали да получават пари от родителите си и е доста трудно, поне според мен", заяви работодател от региона.
В същото време възможностите са ограничени и от липсата на частни инвеститори.
Силистренският кмет Александър Сабанов вижда светлина в тунела, но е необходимо време:
"Най-важното нещо, което вече стартирахме, е изграждането на индустриален парк. Трябва да има къде да поканим инвеститорите. Дълги години, може би от заората на демокрацията, ние нямахме нито един стратегически инвеститор, да не говоря, че нямаше нито един чуждестранен инвеститор, който да осигурява работни места".
Прекъснат е и мостът между образованието и нуждите на индустрията, но за пример са жителите на силистренското село Смилец, където създават нови модели на живот – съчетаване на селска среда с градска трудова заетост, разказа кметът на селото Мария Димитрова:
"Имаме си млади хора, даже повечето от младите семейства вече сме с една тенденция да имаме три деца. Инфраструктурата до селото е много добра и сме на малко разстояние от града и си работим в града. Другите са се настроили към земеделие".
В Деня на труда си струва да си припомним, че зад статистиката стоят хора – с умения, с мечти, с потребност да останат и да се развиват там, където са родени. Извън големите градове има труд, който заслужава внимание, подкрепа и устойчиви решения. Защото трудът не е само средство за препитание – той е част от идентичността, от усещането за смисъл и принадлежност.
От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Незабравка Кирова.
