Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Безпрецедентна атака срещу околната среда още през първите 100 дни от втория мандат на Доналд Тръмп

Меглена Антонова: Съдебен процес се използва за сплашване на цялото екологично движение

Съдебните дела няма да засегнат дейността на българския офис на "Грийнпийс"

| обновено на 10.05.25 в 21:57
Снимка: Лора Търколева


Американският президент Доналд Тръмп осъществява безпрецедентна атака срещу околната среда в рамките на първите си 100 дни от втория му мандат. Според изследване на Юридическите факултети на Колумбийския университет и "Харвард" администрацията на Тръмп е предприела 145 различни действия, за да отмени или отслаби екологичните правила в Съединените щати.

Чрез укази, предписания към агенции и други дейности Тръмп замрази средства, свързани с климатичните промени, и извади САЩ от Парижкото споразумение за климата. В огромни парцели, включително в Арктика, се предвижда нов добив на петрол и газ, а мерките за защита на застрашените видове се очаква да бъдат драстично намалени.

Действията на Тръмп често открито са били в полза на компании за изкопаеми горива, които са финансирали неговата кампания като кандидат за президент, посочва британското издание "Гардиън".

Протест на

Също след връщането на Тръмп на власт беше нанесен сериозен юридически и финансов удар на водещата световна екологична организация "Грийнпийс". Мария Петрова разговаря за касуза с Меглена Антонова - ръководител на офиса на "Грийнпийс" - България.

През март екоорганизацията "Грийнпийс" беше осъдена да плати близо 667 милиона долара на компанията "Енерджи трансфър" за клевета, нарушаване на обществения ред и заговор във връзка с протести преди близо десет години срещу изграждането на тръбопровод в щата Северна Дакота. Според иска, подаден от "Енерджи трансфър", "Грийнпийс" стои зад "незаконна и насилствена схема за причиняване на финансови вреди" на компанията. Преди обявяването на решението от "Грийнпийс" посочиха, че ако бъдат осъдени да платят голяма сума, това може да доведе до техния фалит.

Случаят се използва за сплашване на цялото движение за опазване на околната среда, обясни ръководителят на българския офис на "Грийнпийс" Меглена Антонова.

"Казусът засяга всъщност протести от 2016-2017 година срещу един проект на компанията "Енерджи трансфър" в САЩ за развитие на газова тръба, "Норт Дакота Аксес Пайплайн" (North Dakota Access Pipeline). Така се казва проектът. Протестите бяха организирани и станаха популярни от това, че племето сиукси "Стендинг Рок" (Standing Rock) се противопостави на този проект и това стана международна новина, което доведе след това до инвеститорите банките, които щяха да подкрепят "Енерджи трансфър" за развитието на този проект, да се откажат от него. "Грийнпийс" подкрепяше коренното население в техните усилия, но по никакъв начин не е водела кампания, но всъщност това, което за нас е проблем, е, че това дело сега се използва за сплашване на цялото екологично движение, защото няма доказателства за обвиненията, които са отправени към организацията. Същевременно се използва точно и други организации да чувстват, че не могат да водят битки срещу "силната петролна индустрия", в кавички силна, бих казала", посочи директорът на българския офис на екоорганизацията.

Представители на „Грийнпийс“ говорят с репортери на 19.03.2025 г. пред съда в Мандан, щата Северна Дакота. Вляво е временно изпълняващата длъжността изпълнителен директор на „Грийнпийс“ – САЩ Сушма Раман.

Според Антонова съдебното решение в полза на "Енерджи трансфър" е свързано и с втория мандат на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати.

"Не е новина, че "Енерджи трансфър“ или хора, свързани с компанията, са директни спонсори на Тръмп и това, че още в първия му мандат като президент имаше стъпки, които се предприеха за намаляване на защитата на гражданите в Щатите, свързани с замърсяване на въздуха, опазването на природата. И всъщност това е следваща стъпка да се заглушават мирните протести и свободата на словото. За мен не е случайно, че сега се води делото, с които вече има на власт нов президент, който е очевидно по-добре предразположен спрямо големите петролни компании", обясни Антонова.

"Грийнпийс" ще обжалва решението в Съединените щати, а също така ще се бори чрез законодателството на Европейския съюз срещу т.нар. "дела шамари", които имат за цел да заглушат правото на глас на граждански организации. На 2 юли в Нидерландия има насрочено дело на "Грийнпийс" Интернешънъл срещу "Енерджи трансфър", в което компанията е обвинена, че използва съдебни средства, за да потиска гражданското недоволство. 

"Тъй като исковете са към "Грийнпийс" в САЩ и "Грийнпийс Интернешънъл", което е отделно организация чисто юридически, всички офиси на "Грийнпийс" в света са отделни организации, така че това дело не застрашава никой друг освен "Грийнпийс" в САЩ. Най-малкото защото американският съд няма права да осъди други организация извън юрисдикцията. И това, на което ние много разчитаме всъщност, е в Европа с тестване на директивата срещу така наречените "дела шамари" - стратегическите дела, насочени срещу публичното участие, които стават все по-популярни, да тестваме дали всъщност това европейско законодателство ще издържи на обещанията, които е направило, да не бъде заглушавано гражданското общество. Ние сме, ако не се лъжа, първата организация, която подава иск по тази нова рамка и се надявам там да има някакво развитие, защото делото в САЩ не е единственото, заведено срещу офис на "Грийнпийс" в света. Колегите в Обединеното кралство успяха да стигнат до някаква развръзка на дело, заведено от "Шел". В Италия има също такова дело от друга петролна компания. Като цяло се вижда, че това си е тактика на тези компании да се опитват да нарочат една изкупителна жертва с цел да сплашат, колкото се може повече от хората, които по някакъв начин се противопоставят. И естествено не е добре за репутацията им да заведат иск срещу истинските местни, които протестират. Явно им е по-изгодно да го направят срещу организация, която е с по-известно име", разясни експертът. 

Над хиляди души в протестен лагер близо до резервата на племето Standing Rock. 09.09.2026 г.

Делата са тест дали може да бъде заглушено екологичното движение, обясни Меглена Антонова.

"В другите държави дела не се водят само и срещу "Грийнпийс". И други организации имат подобни атаки срещу себе си. Мога да кажа със сигурност, че сме много обединени, че тук въпросът не е за това конкретно дело и за тази сума, която е поискана, а е наистина принципен въпрос - мълчим ли си, когато петролната индустрия използва тези подходи, за да заглуши протестите срещу себе си. В същината си това е въпросът, който се решава, а не толкова дали в случая тези протести по някакъв начин са уронили конкретно на тази компания престижа", заяви директорът на местния клон на екоорганизацията. 

Съдебните дела няма да засегнат дейността на българския офис на "Грийнпийс", подчерта Антонова.

"Нашата организация продължава много активно да работи по темата, свързана с климатичната криза. В България това най-сериозно отражение все още от гледна точка на енергетиката има при използването на въглища. И за нас тази тема си остава актуална и ние не се притесняваме да продължаваме да повдигаме тези въпроси, свързани с това по какъв начин се случва енергийният преход, защо се бави от политическа гледна точка, да се каже истината на хората, че няма как да има продължаващо производство енергия от въглища отвъд 2030 г. Най-вече за нас е ключово да продължаваме да настояваме замърсителят да е този, който плаща, защото това, което продължава в България като практика, е замърсители да продължават да работят, а хората да плащат за здравни разходи, загубени работни дни и всичко останало, което води със себе си хроничното замърсяване, където живеят хора, които са много близо до централите. Хората от Димитровград протестираха точно заради това, защото непрекъснато чуват обещания от страна на ТЕЦ "Марица-3" в Димитровград за подобрения, а не виждат никакви подобрения. Не виждат и никаква по-сериозна реакция от страна на институциите. Там също едно дело се води. Централата сякаш всячески се опитва да продължи процеса, за да не бъде показано, че е имало нарушения и е трябвало да спре временно, докато не се отстранят тези нарушения. Още от 2022 г. се води дело за една мярка, която е наложена на ТЕЦ "Марица-3" в Димитровград", припомни специалистът.

Акция с парапланер на

Необходими са по-бързи и активни мерки за преминаване към зелена енергия в България, обясни още Меглена Антонова.

"Енергийният преход, за да е справедлив, трябва да е достатъчно бърз, защото иначе наистина протакане на агонията по никакъв начин не го прави справедлив за по-голямата част от хората. За някои индивидуално може и да е, защото те може би ще успеят да си намерят алтернативи, но повечето хора, които седят в някакво неведение и се надяват, че може би ще се намери магическо решение от страна на политиците, за нас това е абсолютна заблуда. Другият много ключов момент е дали има налично финансиране. Бих казала, че България е привилегирована от гледна точка на това, че сме част от Европейския съюз, който с всичките си проблеми на политики и т.н., все пак предвижда някакъв финансов ресурс за тези промени, които се случват в политиките, за да могат да бъдат подкрепени и институции, и компании, и директно хората. Колкото повече се бавим в този процес, толкова повече този ресурс вече няма да е актуален, защото другите държави ще са се преориентирали в някоя посока, ще са се възползвали от средствата. Ние ще останем пак на края на опашката, ако не действаме навреме", заяви Меглена Антонова, ръководител на български офис на екологичната организация "Грийнпийс".

По публикацията работи: Мария Петрова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна