С балканската си тетралогия Капка Касабова създаде нов жанр, който се опира на документалния разказ, на пътеписа, на есето, но в крайна сметка няма свое име. Той е само неин. Да се пише за нещата, които вече почти сме изгубили в съвременния свят е подходяща именно такава флуидна проза, която писателката създава. Всичко в тези четири книги "Граница", "Към езерото", "Еликсир" и последната засега "Анима" е лично преживяно, няма измислени герои и истории, няма фикция, но книгите може да се четат като романи, защото и героите на Капка Касабова, и случващото се са толкова необикновени, че ни изглеждат фикционални.
Писателката художествено пресъздава изчезващия свят, в който връзката с животните и природата все още е съхранена, а самата тя също е герой на разказа си: "Аз съм съд, през който минава дъхът на света". Защо един съвсем реален свят зазвучава като приказка? Понякога страшна, но не романтична.
В "Анима" Капка Касабова изследва Пирин и пасторализма – движението на животни и хора в търсене на паша, разказва за номадството, чиито може би последни представители са овчарите и техните каркачански стада овце там. Прекарва един сезон с такава общност по западните склонове на планината. Резултатът е "Анима".
"Тази книга, пише още в началото, е вдъхновена от хората и кучетата, които все още са отдадени на пасторализма. Тези смели и верни същества крачат през света нечути и незабелязани." Тъкмо за да бъдат видени, е написана тази книга, да се оцени какво означава изчезването им за човешкия род, да се запази автентичният спомен за тях, да се предизвика размисъл за откъсването на съвременния свят от природата и последствията от това. "Анима" – душата на света.
Чуйте Капка Касабова
