Болестта на нашето време навярно се крие в желанието ни да бъдем други и да се харесаме на околните. Това, разбира се, го доказва текст, писан през 1894 година, но все така актуален и днес.
Пиесата “Колко е важно да бъдеш сериозен” от Оскар Уайлд, смятана от някои теоретици за неговото най-върховно постижение, е изпълнена за първи път през 1895 година в лондонския театър “Сейнт Джеймс“. През 2025-а същата тази пиеса е сред спектаклите в афиша на 33-тото “Варненско лято”.
Тази комедия на нравите, изпълнена с остроумен диалог, изящен хумор и виртуозна ирония, беше представена като дипломна постановка, режисирана от Стайко Мурджев и студентите от класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ. В нея младите актьори се впускат в предизвикателството да пресъздадат забавния свят на Уайлд, изпълнен с парадокси, социални игри и комични недоразумения. През персонажите, в които се превъплъщават, зрителят за пореден път затвърждава колко много човек иска да бъде друг. Колко често не харесва себе си, а илюзорната представа, която си създава.
Темите за идентичността, любовта и лицемерието са разказани в динамичното представление, което говори със съвременен сценичен език. Трудното според режисьора е не само този работен процес, който се превръща и в учебен за студентите, но и усвояването на текста, най-вече заради неговата витиеватост и префиненост.
"Важно е социумът да ни е приеме, важно е да бъдем социални животни, а дали дадено общество ще ни приеме – не мисля, че е чак толкова важно. В днешно време някак много повече ни занимава външното, общественото, социалното, как ние седим в картинката на социалното, а не толкова духовното. Всъщност оттам идват доста неразбории“, казва в "Артефир" Стайко Мурджев по повод сюжета на пиесата.
Според него обаче любовта е тази, която “винаги ще оцелее и за нея не трябва да се притесняваме”.
Още за това защо често бъркаме сериозността със скучност и защо е по-добре да прекаляваме с думите, отколкото с делата – Стайко Мурджев разказва в звуковия файл.
