Образователната система трябва да се включи в развитието на финансова грамотност. Това заяви пред БНР Наталия Тодорова, инвестиционен директор в компания за дялови инвестиции и създател на платформа за финансова грамотност за деца и възрастни.
"В училище темата е неглижирана. Но има все повече натиск от работодателски организации това да се случва".
Българското общество има ниска финансова грамотност, обясни още тя в предаването "12+4".
"Ние нямаме тези традиции на западните общества в трупане и управление на богатство и инвестиции. Но светът се развива бързо и трябва бързо да напреднем".
Дали един човек е финансово грамотен си личи от начина, по който управлява дългосрочно семейните си финанси и личното си богатство, посочи Тодорова.
"Идеята за развитието на едно семейно богатство, за трупането на активи е да създадем допълнителни източници на доходи, една структура, която във времето ще ни направи по-свободни от външни влияния и фактори.
Децата от най-малки ни наблюдават какво правим като потребители, как управляваме семейния бюджет. Много е важно дали имат положителен пример.
Началото на училищната възраст е времето и за управление на личен бюджет. В тийнейджърска възраст е хубаво да се появи темата за предприемачеството, за инвестициите.
Касичката все още има място. Това е темата за спестяването, за поставянето на цели и тяхното дългосрочно преследване и постигането им с малки стъпки. В днешно време вече говорим повече за дигитални касички, дори и при децата.
На 5 или 6-годишна възраст детето може да започне да си поставя финансови цели. Нормално е да се подаряват пари вместо подарък за личните му празници".
Тодорова подчерта, че родителите трябва да са наясно защо дават определената сума джобни пари на детето си.
Темата за финансовата грамотност е най-важна за хората с ниски доходи, отбеляза още тя.
"Ако го караме от заплата до заплата, от бърз кредит на бърз кредит, нямаме заделени спестявания дори и за спешни ситуации, това ни поставя в огромен риск".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
