5
Това са три предложения за пътеки близо до София.
Пътеката Бели Искър
Тя е едно много живописно изживяване подходящо за всички. Започва от село Бели Искър, до което се стига следвайки табели на няколко километра от Самоков. Пътеката е много подходяща именно за тези горещи дни от годината, защото върви покрай реката и е изцяло в гора. Преминава се от единия на другия бряг на реката през дървени мостове, които са поддържани и имат различни имена, така че човек да се ориентира къде се намира в маршрута.
Денивелацията не е голяма - почти не се усеща изкачване, но пък маршрута е доста дълъг. Ходи се малко над 4 километра, но не забравяйте да си предвидите сили за връщането, тъй като маршрутът не е кръгов. Интересна точка от маршрута е площадката за наблюдение, която е от дясно на реката, вървейки нагоре. Оттам се откриват прекрасни гледки към високите била на Рила.
Освен за разходка можете да използвате и сенчестите места покрай Бели Искър, за да си устроите приятен пикник. Това е доста често срещана практика през почивните дни.
Пътеката над Железница
До Железница може да се стигне лесно с кола или с градски транспорт. Линиите 69, 70 и 98 стигат до кметството на селото, откъдето тръгва и маршрута. Маркировката е синя, лентова и не може да се сбърка.
След кметството се минава по моста и веднага вляво се виждат табели, сочещи през малкото паркче край реката. Излиза се на главния път, завива се надясно и почти веднага трябва да се отклоним наляво по коларски път. Има табели и няма как да го пропуснете. Наклонът първоначално е плавен и не се задъхваме толкова много. След двайсетина минути излизаме до обширен кът за отдих, където пътят се разклонява и трябва да следваме десния ръкав. Точно там бихме могли да останем и да се любуваме на рекичката цял ден, ако не сме твърде амбициозни, но ако искаме да се предизвикаме физически трябва да продължим.
Малко след това има нов разклон, на който си държим по главния път. След няма и десетина минути навлизаме в гора, като малко преди нея пътят се разклонява и ние завиваме вляво. Общо дотук е около 45 мин. С началото на гората започва стръмното изкачване. То е задъхващо и трае 30-40 минути в зависимост от физическата подготовка на всеки.
След излизане от гората можем да продължим по маркировката или по черен път. И в двата случая ще стигнем до хижа „Физкултурник“. Цялото това удоволствие би трябвало да ни отнеме близо 3 часа и половина сред красиви гледки. Оттам можем да продължим и още, чак до Черни връх, но това препоръчвам само на опитните планинари, тъй като преходът е дълъг, а трябва да се пазят сили и за връщане.
Искърско дефиле и Гара Бов
В случай, че ползваме железопътен транспорт, слизаме на гарата, пресичаме главния път и продължаваме по посоката на влака, след което завиваме в ляво. Ако пък сме с автомобил, то 300 метра след като минем гарата завиваме в ляво, за да паркираме и да тръгнем по пътеката. Всъщност това не е обикновена пътека, а Вазовата екопътека.
Тя е с дължина 13,5 км – отиване и връщане и с денивелация малко под 500 м. Минава се за близо 3 часа и половина, но ние ще минем само малка част от нея, а именно докато стигнем до водопада Скакля.
Водопадът е най-красив и пълноводен през пролетта, разбира се, но дори и да не го видим в пълната му прелест, то разходката до там и гледките, които се разкриват от позицията му са истинска наслада. След разклона, за който стана дума по-рано, минаваме още около километър по асфалтов път, след което маркировката сочи ляв завой и малко по-нататък се влиза в истинската пътека. Тя се движи нагоре между дървета и храсти и от време на време ни открива чудесни гледки към Скакля.
Минаваме покрай малка пещера и дори пейка за отдих и след около 30 минути достигаме целта си – водопадът.
Ако имате още сили и чувствате желание да се натоварите физически можете да продължите още около километър и да стигнете до Заселе – приятно и живописно село, където има и чудесни беседки, които могат да ви приютят за кратък обяд преди да тръгнете обратно към гара Бов.
Снимки: Архив - БНР; Миглена Иванова
