Поетеса, писателка, преподавателка и учен от БАН, Людмила Миндова написва книгата си "Ангелът на прехода" не само в памет на своята майка Свобода Стефанова. Тя е много повече от спомен, защото се връща във времето на прехода след 1989 година, а и още по-назад, за да съхрани паметта за онова време, за хората, които съставят с личните си съдби големия разказ за обществото ни и за историческия момент, през който преминахме.
Подзаглавието е "Книга за майка ми и свободата" и то показва посоките на есеистичните разкази в нея – неочаквани засичания, пресечни точки на случки и личности, свързани със Свобода Стефанова, но и други, които са белязали времето. Написана е с вътрешен гняв заради пропилените илюзии, но и с доброта, с осмисляне на политическите събития и човешкото битие. Затова можем да кажем, че тази книга е надхвърлила личната история и в ненатрапливите си обобщения е синтезирала българския преход към свобода и демокрация.
В крайна сметка най-ценното богатство за всеки остават близките и Людмила Миндова е намерила най-деликатния възможен начин чрез така наречените "мемори карти" и с езика на есето да разкаже за нелекия, но достоен житейски път на своята майка.
Ето какво казва авторката за написването на "Ангелът на прехода": "Книгата е посветена на майка ми, чрез която заобичах свободата, преди още да знам какво е, и на всички онези, с които заедно споделяхме времената на комунизма и посткомунизма, надеждите и разочарованията, сълзите и смеха в един живот, който точно като на кино в крайна сметка е наистина прекрасен."
