Чуй новината: Все още няма платформа на КЗП, но която да се публикуват цените до 7 сутринта от търговци с 10 млн. лв. годишен оборот през 2024 г., защото още няма списък на стоките и услугите от голямата потребителска кошница. Очаквам, че до месец ще има, каза Станислав Попдончев, зам. председател на БСК, в интервю пред БНР.
Това е изискване на приетия Закон за еврото и той задължава търговците да публикуват цените на сайтовете си, а които нямат да ги изпращат на КЗП, а институцията ще поддържа платформа.
"В голямата потребителска кошница има страшно много стоки и е проблем. От КЗП ще направят списък и ще извадят част от продуктите и услугите. Проблемът е за колко стоки ще става въпрос – един търговски обект предлага по 10 - 15 вида сирене и разфасовски. Става въпрос за публикуване на много цени и не зная, как потребителите ще се ориентират", коментира Попдончев.
Той сподели, че има опасения, че ежедневно разкриване на цените на дребно за десетки хиляди артикули, може да доведе до непазарни практики:
"Когато цените ги правите публични за конкурентите и когато ежедневно се проследяват, как определяте цената, то тогава може да доведе до нежелани ефекти включително и картелизиране. Вече е в сила да се обявяват цените до 7 сутринта, но няма платформа, надявам се до 8 октомври да има и контролните органи няма да налагат санкции, а само предписания".
Очакванията на зам.-председателят на БСК са до месец да стартира платформата на КЗП за обявяване на цените.
"Но това отваря възможности, конкуриращи се бизнеси да си виждат цените и да разпознаят моделите, по които ценообразуват", предупреди той.
Със закона МС дава заявка, че държавата показва, че няма да толерира спекулативно, гражданско понятие, повишаване на цените заради преминаване към еврото, коментира Попдончев.
Според него в момента има объркване и "като че ли, са леко наплашени потребители и търговци".
"Повишаването може да е резултат и от очакване за повишаване и пазарът реагира на нагласи", предупреди той.
Зам.-председателят на БСК коментира какви са новите промени и механизма им на действие за контрол на цените. И сред новостите са по-големите правомощия на контролните органи – КЗП, НАП, КФН, БНБ. Променени са и санкциите.
"Въведоха се понятия като "обективни икономически фактори" за увеличаването на цените, както и в преходни и заключителни разпоредби се дават правомощия на МС, еднолично да предприема, без санкцията на НС, мерки при рязко изменение на цените на стоки от първа необходимост", обясни той.
Според него основната цел на Закона е да се даде правилото за превалутиране и закръгляването от едната парична единици в другата.
"Законът казва, че ако търговецът измени своите цени на услуги и стоки – увеличение, трябва да има обективни икономически фактори. За такива се приемат външни за търговеца и предприятието фактори, форсмажорни и нормативни промени. Но определението казва и "други", и това дава една несигурност. Факториите трябва да бъдат "обективни икономически" и документално доказуеми", предупреди Попдончев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
