Старите български предания отново оживяват на сцена в спектакъла "Легенда за Калиакра", вдъхновен от драматичната история на четиридесет млади девойки, които преди векове сплитат косите си и скачат заедно от скалите на нос Калиакра, за да се спасят от похитителя си. Във време на насилие и война, когато мирът е само далечен спомен, а свободата – неясен мираж, смъртта се оказва единственият път към запазване на честта.
На 25 август спектакълът ще бъде представен в Созопол, в читалище "Отец Паисий". След това театралната трупа ще се отправи към Шабла, където легендата ще продължи да живее пред публиката.
Погледът на режисьора
Режисьорката Елица Йовчева разкрива, че работата по "Легенда за Калиакра" не се ограничава само до пресъздаване на познатата история, а навлиза в дълбините на човешката душевност:
"Много ме вълнува отвъд наложените ми идеи и тези за това как нещата са се случвали или трябва да се случват през годините. Не толкова самото идеализиране на обреди от българската литература и фолклор, колкото вникването в по-дълбоката, чисто човешката част на тези хора. Този енигматичен вътрешен свят, който остава непознаваем за нас."
Тя споделя, че най-силната ѝ провокация е била мисълта какво би станало, ако днес оживеят четири от онези четиридесет моми, избрали смъртта пред обезчестяването.
Театър и психология
Йовчева завършва психология, преди да се посвети на театралната режисура – и именно това знание дълбоко влияе върху нейния подход:
"Винаги това ровене надолу в пластовете на паметта – колективната и индивидуалната, но и в подсъзнаваното – ми е било много интересно. Спектакълът не предлага лесно смилаем сюжет. Той атакува зрителя, провокира го сам да донапише и да донавърже историите, които разказваме."
Слушайте!
