19 процента от населението на България - почти всеки пети, не може да си позволи да се храни с месо или риба през ден. По този показател страната ни е на първо място сред държавите членки на Европейския съюз, сочат данните на Евростат за 2024-а година. Основната причина за невъзможността на хората да се хранят пълноценно се крие в ниските доходи и растящите цени.
Едва ли е пресилено да се каже, че да се пазарува на промоция се превърна в нещо като национален спорт напоследък. Правят го и по-заможните, не само тези, които броят левчетата до пенсия или заплата. Наскоро излязоха данните на Националния статистически институт за потреблението на домакинствата и се оказа, че консумираме повече зеленчуци, хляб, месо, яйца и кисело мляко средно на човек през второто тримесечие на 2025 г. в сравнение със същия период на миналата година.
Въпреки тази статистика, обаче, са факт и други данни – на Евростат за миналата година, които сочат, че 8,5% от населението на Европейския съюз не може да си позволят храна, съдържаща месо, риба или вегетариански еквивалент през ден. В България в това положение са 18.7% от населението и по този показател страната ни е водеща в нерадостната класация.
Възможността човек да си позволи споменатото пълноценно хранене съгласно методологията на европейската статистическа служба, е изключително важна, тъй като е един от елементите, които се наблюдават на ниво домакинство, за да се изчисли процентът на хората, които живеят в тежки материални лишения. Това е един от компонентите на индикатора за хора в риск от бедност или социално изключване, обясни заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ Виолета Иванова.
"Приблизително всеки трети българин живее в риск от бедност. Това е т.нар. комбиниран индикатор".
Слаба утеха е по-детайлната разбивка на Евростат за хората, които са в риск от бедност и не могат да се хранят нормално – тогава България се нарежда на второ място след Словакия с дял от близо 38 процента:
"Българското население се ограничава и няма нормално хранене, за да може да отдели повече средства за други разходи, които са също жизненоважни".
А как определят хората цените на храните по магазините, справят ли се с доходите си, за да се хранят пълноценно, ще чуем анкетата на колегата Момчил Драганов – опитахме се в нея да обхванем и по-млади хора, и такива в по-напреднала възраст:
"Парите все по-малко ми стигат".
"Непоносимо за българина".
"Съобразявам се с промоциите".
Прогнозират ли още покачване в цените:
"Най-вероятно ще се завишат".
За утре е насрочено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което бизнесът и синдикатите ще обсъждат новата линия на бедност за догодина. Предложението на правителството е тя да бъде 764 лв., която съответства на линията на бедност от изследването "Статистика на доходите и условията на живот". В сравнение с предходната година размерът на предложената линия на бедност нараства с 19.7% (126 лв.).
Преди дни беше публикуван за обществено обсъждане и проектът на правителствено постановление за размера на минималната работна заплата за догодина, като се предвижда тя да бъде 1213 лева. Независимо от ежегодния ръст и на двата споменати параметъра обаче страната ни продължава традиционно да е в челните редици в нерадостните европейски класации по големи неравенства, ниски доходи и население в капана на недоимъка и мизерията. И, както казва Виолета Иванова, бедността се възпроизвежда:
"Нямаме политики, които да са насочени към тези рискови групи. Бедността продължава да расте".
Иначе, и на предстоящото заседание на тристранката от КНСБ ще се опитат да убедят бизнеса и правителството, че трябват корекции в методиката на изчисляване на линията на бедността в посока актуализирането й поне с инфлацията на малката потребителска кошница. Изчисленията на синдиката показват, че по този начин обективната линия на бедност за 2026 г. трябва да бъде 782 лв. (400 EUR), тоест – с 18 лева над предложения от правителството размер от 764 лв. Защото, в крайна сметка целта на тази линия, особено в условията на България, е не само да дава ориентир за равнището на бедност, а да насочва и политиките, осигуряващи финансова подкрепа на нуждаещите се.
