Колеги, близки и приятели се простиха с поета и преводач Кирил Кадийски. Той почина на 78 години, като остави богато наследство от преводи на френски класици, сред които Пол Верлен, Виктор Юго, Стефан Маларме, Шарл Бодлер и Франсоа Вийон.
"Кирил Кадийски мина много шумно и много забележително през света" - казва за него проф. Людмил Димитров, преподавател по руска литература от Софийския университет: "Превръщаше вътрешния си свят и онова, което виждаше навън, в поезия. Много искаше да удохотвори чуждите поети и да ги превърне в български поети през собственото си слово".
"Той през цялото време, докато пишеше, той имаше съзнанието, че работи най-вече за българската литература, да дръпне напред българския език" - спомня си неговата преводачка Силвия Вагенщайн, превела цялото му творчество на френски език: "Огромен поет. Мисля, че тепърва неговото творчество ще бъде оценявано".
За проф. Христо Трендафилов от Шуменския университет най-отличителните преводи и поетична творба на Кирил Кадийски ще си останат: "Ад" на Данте, на френските "Прокълнати поети", на невероятни руски поети като Пастернак и много други класици, а за неговото оригинално творчество аз лично много харесвам първата - "Небесни концерти", която съм имал щастието да рецензирам".
Преводачката Добринка Корчева познава Кирил Кадийски от дълги години: "С него се общуваше като с един вихър от енергия. Трябва да се свърши конкретната работа. Поезията трябва да се придвижва напред, че тя има нужда от такива локомотиви на работоспособността.
