В моята работата на учител съм се убедила, че повече от същото не значи по-добри знания и по-добро ниво. Говори се за промяна на учебните програми и всеки път е схематична и козметична, каза в интервю пред БНР Леда Аврамова, която е учител по български език и тази година ще преподава на V клас.
"И нещата не се изменят задълбочено, така че да доведат до качествена промяна на нивото, с което децата завършват училище. Ще останем с надеждата, че тези разговори за реформа ще бъдат мислени по-глобално, а не на парче", допълни тя.
В предаването "Хоризонт за вас" Леда Аврамова коментира идеите на просветния министър Красимир Вълчев преди началото на учебната година, както и притесненията на родители и учители и страховете на учениците, особено на малките - петокласниците.
"Децата, които се подготвят за престижни гимназии, започват подготовка от V или VI клас", посочи тя.
"Самата смяна на формата на изпитите в движение, няма как да не породи напрежение. Надяваме се, че по-бързо ще се изясни какво предстои. Важно е да има практическо приложение от това, което искаме за децата. Наблюдавам, че мислим повече как да ги изпитваме, отколкото как да ги подготвим. Да, има връзка, но ние ще изискаме от тях, а не знаем стъпките, по които да минем, за да бъдат накрая добре подготвени", коментира пропуските учителката.
Според нея не е докрай справедливо да кажат на учителите, "ние искаме това от вас, вие измислете как да ги подготвите":
"Очевидно с промените искат да се предотврати сивия сектор - частните уроци. Но, за да изкорениш нещо, трябва да има предпоставки да не се случва. Родителите се притесняват, че ще дават пари за частни уроци, но на кого ще ги дадат, то няма кой да подготви децата. Трябва да видим точно какво ще искат от нас."
Относно идеята за намаляването на часовете по езици за сметка на математиката Аврамова каза:
"Винаги съм твърдяла, че трябва да мислим не толкова върху броя на часовете, колкото върху тяхното съдържание. Как да организираме работата, така че децата да получават максималното в училище. Колеги се оплакваха, че учители ще загубят работата си, няма да направят норматива с часовете. Мисля, че отново губим фокуса. Трябва да се мисли, как децата да учат, вместо колко да учат."
Учителката призна, че е привърженик на забраната на мобилни телефони и смарт устройства в училище, но е категорична, че е привърженик на технологиите.
"Да това ще помогне до известна степен, макар че според мен, за да се постигне качествен резултат, пренасочване на децата от телефоните към други неща, трябва да се подходи дългосрочно и последователно. Не може едно дете да бъде възпитавано и отглеждано от мобилен телефон от годинка и да се очаква, че в Vили Xклас неговият мозък ще бъде подготвен за начина на работа който му предлагаме в училище. Безспорно и този начин трябва да се промени, но родителите така да подредят нещата, че като тръгне на училище детето, да не е пристрастено към телефона."
За използването на ИИ в образованието Аврамова препоръча да се инвестира повече с хора и специалисти, които добре познават българския език в цялата му красота, нюанси, богатство и прецизност.
"Малко усилие да се инвестира в това българският език да не бъде изгубен. Имаме законодателна норма, наредба за преподаване на книжовния език, но не знам реално колко се случват нещата. Децата по-добре знаят лингвистично и приложно чужди езици и това зависи от начина, по който учат, от учителя и начина на работа", посочи пробойните учителката.
Тя е на мнение, че може да се каже, че учителите са виновни за образованието на децата, защото и те са хора:
"И трябва да сме сигурни, че сме им дали целия инструментариум да си вършат добре работата, а не мисля, че сме го направили."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
