"Си Цзинпин очертава амбицията на Китай да преобразува световния ред," написа през седмицата Файненшъл Таймс. "Си призовава за нов глобален ред, редом с лидерите на Русия и Индия," гласеше заглавието в Ройтерс. Уол Стрийт Джърнъл: "Китайският, руският и индийският лидер се врекоха да си сътрудничат в общо послание до Тръмп". Самият президент на Китай каза:
"Поехме инициативата за глобално управление, основано на диалога, общия принос и споделените облаги, упражняване на истински многостранен подход, задълбочаване на сътрудничеството с Обединените нации и други международни организации и конструктивно участие в уреждането на регионалните въпроси като винаги държим страната на честността и справедливостта в международните отношения. Ние сме за културната инклузивност и споделения опит между цивилизациите и се противопоставяме на хегемонизма и политиката на силата."
Си Цзинпин каза това при откриването на конференцията на Шанхайската организация за сътрудничество в Тянцзин, където събра лидерите на повече от 20 държави, предимно от Централна Азия, Далечния и Близкия изток. Европа бе представена от премиера на Словакия и президента на Сърбия. Българският вицепремиер Атанас Зафиров долетя също за парада в Пекин.
Новият ред в международната сигурност и икономика, за който китайският лидер радее, е с приоритет върху Глобалния Юг и в пряко предизвикателство към САЩ, поясни Ройтерс. Без да вземе някакви значими решения, Тянцзинската конференция показа предизвикателствата пред усилията на американския президент да сдържа Пекин, да прекъсне заякващите му връзки с Москва и да откъсне Делхи от руския петрол, отбеляза Ярослав Трофимов, пратеникът на Уол Стрийт Джърнъл. В подкрепа на извода му дойдоха кадрите, които показаха как засмените Владимир Путин и Нарендра Моди пристъпват ръка за ръка към Си Цзинпин и повеждат оживен разговор с него.
Пекин и Делхи трябва да бъдат партньори, а не съперници, каза Си по време на официалната среща с индийския премиер, пет години след кървавите сблъсъци по общата граница в Хималаите:
"Светът търпи промени, каквито се случват веднъж на сто години. Международната обстановка е изменчива и хаотична. Китай и Индия, две цивилизации на Изтока, двете най-многолюдни страни в света, са също така важни части на Глобалния Юг. И двамата сме отговорни пред историята да подобрим положението на нашите народи и да дадем тласък на човешкия прогрес. Правилният избор и за двете страни е да бъдем приятели и добри съседи, партньори, всеки от които прави възможни успехите на другия. Да позволим на дракона и слона да танцуват заедно!", каза Си Цзинпин на Нарендра Моди.
Посланието на Моди към Владимир Путин също бе добре премерено за пред камерите:
"Ваше Превъзходителство, това показва колко дълбоко и всеобхватно е нашето привилегировано стратегическо партньорство в действителност. Дори когато са били изправени пред най-големите предизвикателства, Индия и Русия винаги са вървели рамо до рамо. Нашето тясно сътрудничество е от значение не само за народите на нашите две страни, но и за осигуряване на глобалния мир, стабилност и просперитет."
Нарендра Моди говори за "предизвикателства" и единодействие с Москва броени дни след като влязоха в сила допълнителните американски тарифи върху индийския внос, които президентът Доналд Тръмп наложи на Делхи заради покупките на руски петрол.
Два дни след срещата на ШОС Си Цзинпин демонстрира възможностите на Китайската народна република за борба с "хегемонизма и политиката на силата" на знаковия площад Тянанмън в Пекин, по време на военния парад по случай 80-тата годишнина от победата над милитаристка Япония във Втората световна война. Над 10 хиляди войници маршируваха в съвършен синхрон; следвани от танкове, бойни машини на пехотата; междуконтинентални и планетарни балистични и хиперзвукови ракети, сред тях и ракета с многозначителното прозвище "Убиеца на Гуам" - основната американска база в Тихия океан; ядрено оръжие с наземно, въздушно и морско базиране; мощни лазери за неутрализиране на вражески дронове; разузнавателни, ударни, наводни и подводни дронове; изтребители, бомбардировачи, транспортни самолети, хеликоптери.
Сред знаковите гости на това събитие, наред с Владимир Путин, бе лидерът на Корейската народна демократична република Ким Чен Ун. Ако не толкова отдавна Китай и Русия бяха важни партньори в международните санкции срещу Пхенян заради изпитанията му на ядрено оръжие и междуконтинентални ракети, днес те са потенциални негови партньори при криза на Корейския п-ов, коментира пред Ройтерс анализаторът Йънджун Ким.
Пхенян е вече деен партньор на Русия в днешната война в Европа. Ким е изпратил в Русия хиляда военни инженера и се кани да прати още пет хиляди с не напълно изяснени намерения, разкри през седмицата доклад на южнокорейските служби. Според тях, в боевете за Курска област в края на миналата и началото на тази година севернокорейските войски, които помогнаха на руснаците да изтласкат украинците, са дали 2 000 убити - тройно повече от първоначалните оценки. В отговор на благодарностите, изразени лично от Путин, Ким даде да се разбере, че ще продължи подкрепата:
"Ако има нещо, което бих могъл да направя за Вас и за руския народ, или нещо, което трябва да направя, аз гледам на това като на дълг между братя и съм съгласен на всичко, за да помогна."
Доналд Тръмп, наблюдавал внимателно парада от разстояние, отправи от социалната си платформа поздрав до Си Цзинпин като му заръча: "предай най-топлите ми благопожелания на Владимир Путин и на Ким Чен Ун, докато заговорничите срещу Съединените американски щати." Американският президент "не е лишен от чувство за хумор", отговори му индиректно руският лидер Владимир Путин в края на 4-дневното си посещение в Китай, където даде няколко изявления на вижданията си по украинския въпрос.
Най-важното, може би, от тях бе, че ще продължи да воюва, ако Украйна и съюзниците ѝ не проявят "здрав разум". Видя възможност за "консенсус" относно гаранциите за сигурност, при условие че НАТО спре да се разширява и че въпросът за гаранциите не се обвързва с териториалния. А в отговор на настояването на Тръмп за руско-украинска среща на най-високо равнище изтъкна аргумента си, че конституционните пълномощия на Володимир Зеленски са изтекли
"Това е път наникъде. Ако говорим само за среща с настоящия ръководител на администрацията в Киев, да го кажем както трябва. Никога не съм отказвал такова нещо, стига срещата да бъде добре подготвена и да може да доведе до някакви потенциално позитивни резултати … Между другото, Доналд ме попита дали бих могъл да проведа такава среща. Отговорих "да, възможно е". В края на краищата, ако Зеленски е готов, нека дойде в Москва. Тогава срещата ще се състои."
За какво би искал да си поговори Путин със Зеленски на такава среща? Един от важните въпроси е териториалният. Москва даде да се разбере, че тук позициите ѝ не са се променили. За да има здрав мир "възникналите нови териториални реалности … трябва да бъдат признати и формализирани в съответствие с международното право," напомни руското министерство на външните работи в сряда. За какви "реалности" става дума. Според най-новите твърдения на руския генерален щаб, войските му вече контролират почти 80 % от Донбас, повече от 70 % от Херсон и Запорожието, наред с окупирания по-рано полустров Крим - повече от 115 000 кв. км. Според анализите на агенция Франс прес и блога DeepState от развоя на бойните действия месец по месец, през август украинците все пак са успели да позабавят руското напредване.
"Град Покровск не можаха да превземат. Град Часов Яр успяха да превземат само във фантазиите на Путин. С Торецк е същата работа. Боевете продължават" констатира Виктор Трегубов, говорител на оперативно-стратегическата групировка "Днипро".
Външният министър Сибига отхвърли предложението за среща в Москва като посочи, че Зеленски е готов да види Путин в която и да е от седемте неутрални държави, предложили услугите си. Отговорът бе очакван от говорителя на Кремъл Песков, който даде своя прочит на дипломатическите игри няколко дни по-рано:
"Европейската партия на войната продължава по старому, в ярък контраст с подхода на нашия президент Владимир Путин, а и на президента на САЩ Тръмп, чиито усилия за мирно уреждане е трудно да бъдат подценени и ние сме му признателни за тези усилия.... Ние сме готови да решим проблема с политически и дипломатически средства, но докато не виждаме взаимност от страна на Киев специалната военна операция ще продължи."
Кремъл продължи да ухажва Белия дом, дори след като Държавният департамент оторизира продажбата на далекобойни ракети и боеприпаси за "Пейтриът" за Киев. Тази тактика като че ли все още се отплаща - през седмицата Тръмп заяви, че е "много разочарован" от Путин, но добави, че дава, за пореден път, още "седмица-две", за да види как ще се развият отношенията с Москва.
Заклеймената като "партия на войната" Европа даде да се разбере защо "поставя прът в колелото" на кремълската дипломация. Заложена е независимостта на всички, заяви германският канцлер Фридрих Мерц пред ZDF в неделя:
"Вътрешно се настройвам за това тази война да продължи още дълго. Ще се опитаме да я спрем колкото се може по-скоро, но не чрез капитулация на Украйна. Не можем да допуснем Украйна да се предаде и да загуби своята независимост. Защото утре това ще се случи с друга страна. А после и с нас. Това няма как да стане!"
На същия ден - годишнината от основаването на профсъюза "Солидарност", оглавил борбата срещу комунистическия режим и съветското господство в Полша, днешният премиер на страната Доналд Туск направи паралел между минало и настояще:
"Последните седмици и дни показаха, че нито отстъпки, нито деликатни игри с Путин и с агресивна Русия са от полза и гарантират сигурност. Полша, Европа, НАТО и Съединените щати трябва пак да сме твърди, както преди 45 години, когато целият Запад ни подкрепи при създаването на "Солидарност". Трябва да сме решителни и единни пред тази нова версия на Империята на Злото. Стига вече отстъпки!"
Туск каза това на силно укрепената граница с Беларус, където получи уверения за солидарност във вид на финансова подкрепа от гостуващата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Фон дер Лайен обиколи седем държави-членки от източния фланг на Евросъюза, граничещи или географски близки на Русия. Тази обиколка я отведе и в България. Над Пловдив GPS-сигналът на самолета ѝ бе заглушен от руска намеса, съобщи пратеникът на "Файненшъл Таймс". Потвърди го и говорителката на Еврокомисията Ариана Подеста:
"Получихме информация от българските власти, че те подозират безочлива намеса на Русия. … Европейският съюз ще продължи да инвестира, още повече след този инцидент, в отбрана."
Българските власти не бяха така недвусмислени в изявленията си за инцидента. Премиерът Росен Желязков бе принуден да дава обяснения в Народното събрание, които също не прозвучаха особено убедително:
"Начините и средствата за водене на радиоелектронна война от Руската федерация с базирани системи на полуостров Крим създават това, че в Европа от Хелзинки до Триполи има смущения в радио-честотния спектър, които са целенасочено таргетирани към спътниците на GPS-системата. Но това не е инцидент, който е свързан с конкретния полет."
Самото посещение на Урсула фон дер Лайен във Вазовските машиностроителни заводи дойде като потвърждение на подкрепата на Брюксел за строежа на нови фабрики за снаряди и барут. Изяснено бе и как България е готова да допринесе за общата сигурност. Премиерът Желязков посочи, че страната ни ще гарантира безопасността на корабоплаването в Черно море чрез участие в миннопочистващите операции.
"… а в сферата на въздушния домейн с предоставянето на летищна инфраструктура, както и други възможности, които - пак казвам - ще бъдат актуални в момента, в който се постигне политическото решение и прекратяването на огъня," допълни премиерът.
Брюксел вижда българския принос за общата сигурност в материалното подпомагане на Киев, стана ясно от думите на Урсула фон дер Лайен:
"Първата отбранителна линия на Украйна е една силна, добре екипирана украинска армия, способна да спира бъдещи нападения. Украйна трябва да бъде като един стоманен таралеж, който да не може да бъде погълнат или смлян от врага. Вие произвеждате боеприпаси и това подпомага изпълнението на тази задача, за да бъдат украинските войски силни, но също така за да попълним нашите запаси от снаряди."
Въпросът за гаранциите трябваше да бъде решен първо между самите европейци. Следващите фази на преговорите ще целят на каква подкрепа могат да разчитат от САЩ и на какви отстъпки - от Руската федерация. Самите европейци успяха да се разберат помежду си тази седмица. Френският президент Еманюел Макрон посрещна Володимир Зеленски в сряда вечерта и заяви:
"Събираме се на равнище държавни и правителствени ръководители, за да одобрим резултатите от работата, свършена от нашите военни ръководители след Вашингтонската конференция в средата на август. Тези резултати ми позволяват да ви заявя днес, че ние, европейците, сме готови да предоставим гаранции за сигурност на Украйна и украинския народ в деня, в който бъде подписано мирно споразумение."
"Коалицията на желаещите" 35 държави проведе съвещанието си на следващия ден, четвъртък, отчасти с лично присъствие на лидерите, отчасти дистанционно. Зеленски обобщи резултата от дискусиите:
"26 държави се съгласиха да осигурят гаранции за сигурността на Украйна. Мисля, че днес, за първи път от доста време, това първата такава сериозна и конкретна стъпка."
Някои от тези 26 държави - конкретни не бяха споменати - ще предоставят "подсигуряващи" сили на територията, в небето и акваторията на Украйна. "Определено ще са хиляди, а не една шепа," категоричен бе Зеленски. България няма да праща войски в Украйна, увери за пореден път премиерът Желязков. Полша и Италия - също. Други страни като Германия ще се въздържат на този етап от решение по въпроса и засега ще се ограничат в укрепването на украинските въоръжени сили, докато видят каква подкрепа ще получи инициативата от САЩ. В интервюто си за ZDF от края на миналата седмица канцлерът Мерц загатна, че разполагането на западни контингенти ще зависи от споразумение с Русия. Но Русия даде да се разбере - отново - че единствените чужди войски, които допуска в Украйна, са нейните собствени. "Ако някакви войски се появят там, особено сега, докато боевете продължават, ще изхождаме това, че са законни цели за поразяване," отсече Путин вчера. Говорителката на руското външно министерство каза по-рано:
"Русия не възнамерява да обсъжда из основи неприемливата и подриваща всякаква сигурност чуждестранна интервенция в Украйна, независимо под каква форма или в какъв формат ще бъде", каза Мария Захарова.
Категоричната позиция на Москва по въпроса за гаранциите отдалечава перспективите за мир, но основите на тази позиция вече не са толкова силни. През седмицата Герман Греф - шефът на една от най-мощните руски банки - констатира, че след години на бурен растеж икономиката на Русия вече е навлязла в стагнация.
През това време руските военни продължиха да рушат методично енергийната система на Украйна с дронни и ракетни удари. В събота бе ударен град Запорожие, в неделя Черниговска и Одеска област. Атаката в сряда бе извършена с повече от 500 дрона и 24 ракети. Като по правило десетки хиляди местни жители оставаха без ток след всеки един от тези удари. Разрушени бяха и части от железопътната инфраструктура. Най-силно страдат градовете на фронта. В сряда руската артилерия и дронове убиха петима мъже и четири жени - жители на град Константиновка.
На този фон в Европа остават политици със схващанията на Доналд Туск и Фридрих Мерц, и политици със схващанията на Роберт Фицо. Министър-председателят на Словакия пътува до Китай, не само за да присъства на парада на Си Цзинпин, но и за да се срещне с Путин и да му каже, че Братислава не само не възнамерява да спре покупките на руски газ, но и ги увеличава като използва газопровода "Турски поток" през България. Руският президент похвали Фицо за "независимата" му политика и, в отговор на украинските атаки по петролопровода "Дружба", които доведоха до едноседмично прекъсване на доставките за Словакия, му подаде идеи как да се справи с Киев
"Украйна получава значителен обем енергоресурси през своите съседи в Източна Европа. Спрете доставките на газ по реверса, спрете доставките на електроенергия и те веднага ще разберат, че нарушаването на чужди интереси си има граница".
След загубата на огромна част от пазарния дял на "Газпром" в Европа, Путин не скри задоволството си от главния резултат на визитата си в Китай - меморандумът за строежа на газопровода "Силата на Сибир-2", който ще свързва находищата на Ямалския полуостров в Арктика с китайския пазар през Монголия. От документа стана ясно, че руснаците ще продават газа на китайците по-евтино, отколкото навремето в Европа. Не стана ясно как ще се финансира най-капиталоинтензивния, по думите на Алексей Милер, газов проект. Но все пак Путин има за какво да бъде доволен:
"През Монголия ще подаваме 50 милиарда кубически метра газ. Сега (през "Силата на Сибир-1") подаваме 38 милиарда и по още няколко маршрута, които също ще се увеличават. Като цяло ще стигнат 100 милиарда кубически метра газ (годишно)".
