Управляващите имат избор – да започнат да мислят за бюджетна консолидация чрез ограничаване на ръста на разходите още тази есен или да изчакат дефицитът да стане неудържим през 2026 г. Това е заключението на главния икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов, публикувано в традиционния бюлетин на организацията. Анализът му е продиктуван от последните данни за изпълнението на бюджета, които показват дефицит над 4,2 милиарда лева.
Според Богданов изпълнението на бюджета към момента не е изненадващо, но ако не се стигне до ограничаване на ръста на разходите, проблемът просто се отдалечава във времето. В коментара, озаглавен "Бюджетно крушение при попътен вятър", икономистът с тревога отбелязва, че по-скоро именно това е сценарият, избран от управляващите.
"Най-очевидният му недостатък е, че всяка година отлагане увеличава мащаба на проблема и съответно налага много по-голяма корекция в траекторията на приходите и разходите, за да се свие дефицита. Или, за да опростим – едно е разходите все пак да растат, но с по-нисък темп, друго е да се замразят, а пък драматично различно е когато трябва да се свиват в номинална стойност. И понеже последното е много трудно за политиците, те ще предложат повишаване на данъците", предполага Богданов и припомня, че в средносрочния фискално структурен план, за 2027 г. вече има заложено вдигане на размера на осигуровките.
Вече започват да се тестват – като начало заобиколно, плахо и от външни институции или анализатори – идеи за повишаване на други данъци, отбелязва икономистът. Той припомня също, че състоянието на фиска се определя и от еднократни действия като авансово изискания данък от банките, което обаче означава, че постъпленията ще изостават догодина.
Също така дълговото бреме става все по-голямо и то в условия, когато приходите и потреблението растат – тенденция, която може да се забави в следващите години заради затрудненията в европейската икономика.
