Интересни времена със Силвия Петрова за ''Политически НЕкоректно''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Ще правим всякакви неща, за които никой дори не е смятал, че са възможни."
"Това ще бъде напълно различна страна за кратко време."
Доналд Тръмп доказа, че постига целите си с прецеденти, неспазване на нормите и оказване на натиск върху утвърдени идеи, което променя както САЩ, така и света. Но пък и световните лидери намират подход за разбирателство с него, който някои анализатори закачливо определят като "изкуството на похвалата" по аналогия с книгата на Тръмп "Изкуството на сделката".
Когато например премиерът на Великобритания Киър Стармър посети Белия дом в края на февруари, той носеше в джоба на сакото си писмо.
"За мен е удоволствие да донеса писмо от Негово Величество краля."
В него имаше покана за държавна визита.
"Мисля, че последната държавна визита беше огромен успех."
"Така е", съгласи се тогава американският президент.
"Негово Величество краля иска да направи тази дори по-добра. Така че това е наистина историческа, безпрецедентна втора държавна визита", допълни британският премиер.
През юли пък израелският премиер Бенямин Нетаняху донесе свое писмо.
"Писмото, което изпратих до Комитета за Нобеловата награда, в което е номинацията ви за Нобеловата награда за мир, която е напълно заслужена. И трябва да я получите."
"Много благодаря. Изненадан съм. Уау", беше реакцията на Тръмп.
Тази похвала не е просто ласкателство, а поставя американския президент като незаменим световен лидер, способен да се справи с големи международни предизвикателства, каквото е осигуряването на мир в Близкия Изток.
През първия мандат на Тръмп много лидери бяха дистанцирани и скептично настроени спрямо него. Сега, по-често от когато и да било, те го ласкаят. Дипломатът от кариерата Кърт Волкер, който е бил част от екипа на Тръмп по време на първия му мандат, описва мисленето на европейските лидери по следния начин: "Той се върна и е силен и може да прави неща, които харесваме или не, така че трябва да се уверим, че прави това, което ни харесва." И Тръмп не само получава повече комплименти, но и постига резултати, допълва Волкер.
През лятото председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го накара да се почувства уважаван и ценен в преговорите преди двамата да обсъдят последните подробности по търговското споразумение за митата между САЩ и ЕС.
"Известен сте като твърд преговарящ и умеещ да сключва сделки. Това, което ни предстои..."
"Но справедлив."
"И справедлив. И това, което ни предстои..."
"Но това не е толкова важно."
"...ако успеем, мисля, че ще бъде най-голямото споразумение, което всеки от нас е сключвал."
И двамата се договориха. Иво Далдър - бивш американски дипломат, сега старши изследовател в Центъра "Белфер" на "Харвард", смята, че: "Повечето световни лидери вече са го преценили. Така че ласкателството и думите, че той е най-добрият, единственият човек, който може да постигне конкретнен резултат на дадена среща, целят на първо място да го спечелят."
Това помогна най-вече като че ли в случая с НАТО, предвид това, че Тръмп дълго време изразяваше скептицизъм към Алианса. Медиите писаха, че генералният секретар Марк Рюте му изпратил текстово съобщение, в което се казвало, че той ще постигне нещо, което нито един американски президент не е успял да направи в продължение на десетилетия - да накара страните членки да се съгласят да отделят по 5% от БВП за отбрана. И Рюте потвърди влиянието на Тръмп в глобалните въпроси по време на лична среща с него: "Това е абсолютно вярно. Искам да заявя тук, че без президента Тръмп това нямаше да се случи."
В някои случаи, похвалите приемат дори по-личен тон - Рюте нарече Тръмп "татенце", което американският президент не подмина и се пошегува с изказването пред журналисти: "Мисля, че ме харесва. Ако не е така, ще ви уведомя. Ще се върна и ще му го върна тъпкано. Направи го и то много любвеобилно. "Татенце - ти си моето татенце"."
Използването на подобна игрива и преувеличена похвала помага за укрепването на лична връзка с Тръмп и демонстрира лоялност и одобрение.
Директорът на програмата за изследвания на отбраната и външната политика в Института "Като" Джъстин Логан смята, че Тръмп въприема лидерството като нещо лично и затова световните политици открито показват, че уважават неговия авторитет, дори и да не са съгласни с действията му, за да смекчат потенциални конфликти: "Подобни забележки показват, че цинизмът наистина е суперсила в международната политика и в други области. Но нищо не е завинаги. Много бързо може да преминеш от списъка на добрите към списъка на лошите и обратното. Това е наистина тревожното нещо. Мисля, че урокът е да продължат да се сипят похвали, дори и да не е приятно."
"Тактическите" ласкателства често се използват, за да се осигурят по-добри търговски сделки и са част от по-широка стратегия за поддържане на добри дипломатически отношения, особено с оглед на това, че Тръмп изглежда предпочита онези, които го хвалят публично. Признавайки неговите преговорни умения, постижения и лидерска сила, световните лидери си осигуряват положителни връзки и благосклонност от страна на Тръмп, чиито стил процъфтява на основата на възхищение и признание.
