Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза".
"До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако трябва да бъда честна", заявява Апостолова.
Актрисата пояснява: "Липсва ми смелост, малко повече радикално мислене, което към днешна дата е жизнено важно, за да устоим по някакъв начин на всичко, което се случва около нас. Експериментите, за които говоря, имат сила да бъдат повод за някакъв вид революция. Да си говорим за неща, които са ни много познати, които сме предъвкали няколко пъти като тема, не е продуктивно."
По думите на Апостолова един кинотворец трябва да бъде воден от непреодолимото желание да каже нещо на публиката, да се отличи от другите, да промени нечие мислене, да изкара човека в залата от ежедневието му – да го развълнува, разсмее, разплаче, замисли.
"Топлата вода отдавна е открита, но въпросът е как ще я използваме", заявява Апостолова, според която киното може да бъде вик на отчаяние, протест, революция, смисъл, смята актрисата.
"В изкуството към днешна дата много от авторите не вярват в това което правят. Извинете ме, но няма нито един идиот в публиката, който да вярва на нещо, което не е истинско и не е сърдено. Говоря за изкуството повсеместно – то е стигнало някаква точка на тотално изчерпване. Надявам се това да е по-скоро рестарт, който обещава страхотен подем, отколкото да е някакъв застой, в който ще останем в близките 5-10 години", казва още Апостолова.
Като жури, актрисата оценява всеотдайността на актьорите и „този безспирен инат на българските творци да правят изкуство въпреки всичко“.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
