С хореографа Галина Борисова, актрисата Елена Димитрова и сценографа Борис Далчев обсъждаме състоянието на независимата сцена в България, какво изобщо означава понятието "независимо изкуство" днес и липсата на прозорлива държавна политика в областта.
Как да се справим с административните клишета – в пряк и преносен смисъл? Възможен ли е ъндърграундът днес, в какъв вид? И защо напоследък витае усещането, че много от артистите загърбват радикалните жестове и сякаш напасват творбите си да отговарят на едни ясно установени критерии и това им е достатъчно?
Най-малкото от Елиът знаем, че опазването на културата в същината си не е никаква култура, а е необходим напрегнат диалог чрез творбите на съвременното изкуство, който да опреснява цялостната картина. Как обаче се случва това, след като оперативна критика почти няма, а пространствата, където да отекнат гласовете на независимите артисти, все повече се стесняват?
