Традицията оживя отново – с музика, танци, песни и, разбира се, мамалига – ястието, което и българи, и румънци наричат свое. Организатори са НЧ „Васил Йорданов-1942“, Община Тутракан и кметството в Нова Черна. Целта – да се популяризира народният фолклор, кулинарните рецепти и обичаите на Добруджа.
Тази година програмата беше богата – народни песни, танци, изложби на занаятчийски изделия и, разбира се, демонстрации на майстори в приготвянето на мамалига. Рецептите варираха от класическите с масло и сирене до по-нестандартни варианти – с риба, месо, маджун или сладко.
Журито включваше Анка Монева, Йордан Касабов и Теодор Василеу – ценители на добруджанската кухня и традиции.
„И българската, и румънската мамалига са еднакво вкусни – било то с месо или с чесън“, казва Теодор Василеу.
Сред участниците беше и Рома Виорика от село Извоареле, Румъния – българско село, в което и до днес се говори български. Тя и съпругът ѝ Михаил поддържат асоциация „Български извори“, за да съхраняват езика и традициите. Този път те представиха качамак с яйца, пържена сланинка и зеле с джолан.
В Нова Черна площадът ухаеше на царевично брашно, масло и сирене. Сред по-интересните предложения бе рецептата на Исмаил Мустафа от село Цар Самуил.
Презвитера Калина Михайлова от Шуменци пък предложи качамак с гроздов маджун, а отец Михаил – със сланинка. От село Варненци показаха по-мек вариант с царевичен грис, без запържване.
Нетрадиционна рецепта показа и шеф Ивайло Попов, гост на фестивала.
Звук Кметът на Тутракан д-р Димитър Стефанов подчерта, че фестивалът не е просто кулинарно състезание, а празник на паметта и на общите корени от двете страни на Дунава.
Фестивалът на мамалигата в Нова Черна е повод за среща на поколения – млади и стари се събират около огнището, за да си спомнят вкусовете от детството. А когато се обърне мамалигата – сякаш се обръща и времето. И остава онова простичко щастие – на маса, с хора, с усмивка и с аромат на топло сирене и масло.
Репортаж на Незабравка Кирова чуйте в звуковия файл.
