Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Владимир Христов: Ще застанем само на един крак – на точните науки, и ще изпуснем ключова компетентност

Има ли дилема: Нация техническа или (не)знаеща чужди езици?

Доц. Дария Карапеткова: Не бива да се заличават добрите ни традиции в чуждоезиковото обучение

| Интервю
Снимка: Pixabay
Чуй новината! Чуй новината:

Голяма част от възрастните българи, особено тези в държавната администрация, все още не владеят добре основният чужд език – английския, въпреки проектите и програмите за обучение.

Тази равносметка направи в интервю за БНР Владимир Христов, председател на Българската асоциация на езиковите центрове.

Според него тези програми са мъртвородени, защото там предвидените средства са неколкократно по-малко от пазарните за едно ниво, а същевременно се изисква обучаващите се да преминат три нива за година и половина.

По думите му, става дума за 900 лева за три нива, като в тази сума влизат и учебниците.

"Всеки може сам да прецени какво обучение ще получи срещу 200 лева за 100 часа."

В предаването "Хоризонт до обед" той се фокусира и върху друг проблем - намаляването на часовете по езици в училищата и определи езиците като ключова компетентност.

И сега ако искате международен сертификат, трябва да доучвате в езикови школи, отбеляза Владимир Христов. Държавата следва да помисли как в бъдеще да не се получи вакуум, който може да бъде опасен, предупреди той.

"На стари години много по-трудно се учи език. Език се учи най-лесно, докато човек е млад. Ще застанем само на един крак – на точните науки, и ще изпуснем ключова компетентност."

Изучаването на чужди езици в училище не бива да се противопоставя на точните науки. България има много добри традиции и постижения в чуждоезиковото обучение и това не бива да бъде заличавано, смята доц. Дария Карапеткова от Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по теория на превода и преводач от италиански език.

Тя нарече парадоксално италианският език да стане защитена специалност. Според нея това е резултат от политиката на съкращаване на паралелки с по-миноритарни езици в средното училище.

"Пазарът на труда има нужда от добре подготвени кадри. Когато искаме висока специализация, трябва да създадем предпоставки за това още в средното образование. Да намаляваме паралелките в училище е неразумен, недалновиден ход."

Става въпрос за стратегията за поддържане на специализирани кадри у нас – като банка от подготвен човешки "материал" със задълбочени компетентности, посочи доц. Карапеткова.

В сфери като преводаческата изкуственият интелект още дълго няма да бъде конкурентен на човека, каза още тя.

Двете мнения в детайли чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна