4
Обича живота в пълната му цялост, в абсолютната му красота, но въпреки това съвсем ясно вижда, че днес всички сме изгубени в хаоса и живеем в един от най-лошите моменти в историята. Истината открива в театъра, който окуражава и стимулира човека, да използва тялото и душата си. Може би затова, където и да отиде по света, влиза в някой театър – да усети атмосферата и най-вече от любов.
Така направи у нас, влезе в Народния театър и усмихна всички. И макар пътят му да започва именно от театъра, като изключение не прави дори емблематичната му връзка с кинорежисьора Паоло Сорентино, с когото споделя професионалните си хоризонти и човешките си идеали, светът го познава като един от най-разпознаваемите и обичани европейски киноактьори.
"Ню Йорк Таймс" класира Тони Сервило на 7-о място в списъка си с 25-те най-велики актьори на нашето време, а кино-литературният фестивал "Синелибри", по чиято покана дойде за първи път в България, го удостои с награда за изключителен принос към изкуството на филмовото превъплъщение.
Безкомпромисни са тъкмо ролите му във филмите на Сорентино. Кинематографични шедьоври като "Последствията на любовта", "Божественият", "Великата красота" и "Ръката на Бога" носят както на Сервило, така и на Сорентино широко международно признание.
В рамките на 11-ото издание на "Синелибри" Тони Сервило представи както обявените за кинематографични бижута филми "Божественият" и "Великата красота", така и най-новия филм на Сорентино, за който тепърва ще се говори много – "Помилване".
Сюжетът му се развива в Рим и говори с елегантност за нещата, които будят размисъл. Движи се между размишлението и действието, а основният въпрос е "На кого принадлежат дните ни?". Отговорът се крие във връзката между помилванията и законопроекта, към които героят на Сервило, президентът, обичан от народа заради своята почтеност, трябва да подходи в края на мандата си и които ще затвърдят управлението му, и личните терзания, които го разкъсват от години. Всичко се случва на фона на задаващия основното настроение и любим на Мариано де Сантис електро-поп. Всичко, разбира се, говори и за мълчаливата спътница на властта – самотата.
Италианската драма на Паоло Сорентино е удостоена със 7 награди във Венеция, номинирана е за "Златен лъв" и за наградата на публиката на фестивала в Сан Себастиан. Откри и тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция.
Тони Сервило смята, че великите актьори се отличават с интелектуалното осъзнаване на функцията на своя занаят, което са способни да трансформират в стил. А стилът на Сервило е да интерпретира персонажите си. Ако персонажът му не го изисква, той никога не показва себе си.
Какво казва майсторът на характерните, открояващи се персонажи за превъплъщенията си в политическите личности, от които се вълнува Паоло Сорентино – чуйте в звуковия файл:
