Вторият том на "Ходене по буквите" – тази незабравима рубрика на Марин Бодаков от вестник "Култура", после "К" и накрая пренесена в онлайн изданието "Тоест" излезе под съставителството на Надежда Радулова и Зорница Христова. Изданието от близо 600 страници с оперативна литературна критика респектира не само с обема си (малцина знаят колко денонощен труд е това), но преди всичко със задълбоченото проникване в същностните процеси в литературата, при това в едни доста кратки по обем текстове.
И първият, и вторият том са урок по писане не само за студентите, на които Марин Бодаков преподаваше с отдаденост. Те са незаобиколим образец, който той постави и пред малкото останали литературни критици, дори само с честността и задълбочеността на написаното, с осмислянето на литературната динамика, със съчетаването на поетичния код и рационалната преценка, с почти невъзможното възпроизвеждане на съчетанието от сериозна критика и прийоми на лайфстайл изданията, за да разшири максимално аудиторията без да се изпуска високото мерило и в езика, и в мнението.
Изборът на книгите, които рецензира Марин Бодаков е сам по себе си кратка история на литературата, на случилото се в нея през тези години у нас, а и по света. Много негови обувки се изтъркаха от това ходене "по буквите" и накрая започна да лети, отлетя, но тези два тома, които далеч не са всичко рецензирано от перото му, ще останат като свидетелство, както пише Надежда Радулова, "че ни е имало – на този език, в тази литература, между крехките страници на един красив и застрашен свят".
Чуйте Зорница Христова:
