Евтиният ток за бизнеса, подкрепата на държавата, осигури запазване на работните места и благоденствие за гражданите. В никакъв случай не можем да кажем, че е подаяние, заяви в интервю пред БНР Иван Михайлов, изпълнителен директор на Американска търговска камара в България.
"В България цената е една от най-високите в Европа и микса дава висока цена и това се отразява на себестойността на услугите и стоките, които се произвеждат. Не вбива да се говори така, правителството е имало решение да подкрепи бизнеса, но не е правилният начин, по който трябва да се комуникира този жест"Ѝ, коментира той в предаването "Неделя 150".
И е категоричен: "Бизнесът върна жеста с платените данъци и дейността, която е запазил."
Михайлов коментира и посланията, отправени към бизнеса на завършилата дългосрочна визионерска конференция за бизнес климата в България до 2050 година.
"Американската търговска камара е направила доста за бизнес климата в България, да стане по-добър и да дадем перспектива за следващите 15 - 20 години поне до 2050 г.", напомни той, въпреки че "времената са различни и бизнесът скъси дистанцията, колко напред да се гледа – една, две години."
Според Михайлов все още сме в преходен период и големият въпрос е, колко дълго ще продължи?
За отказа на работодателските организации да влязат на заседание на Тристранката той коментира:
"Гласът на бизнеса не е възможно да бъде пренебрегнат, ако не се чуват проблемите, които той поставя на масата, би било пагубно . БВП е резултатът на всекидневната работа на компаниите, които оперират в тази държава. Ние подкрепяме позицията на работодателските организации и ние ще изразим позиция. Защото целта не е бизнесът да е опозиция на правителството, което да управлява дефицита, не е моментът сега да се тръгва срещу бизнеса."
Михайлов посочи, че много български компании са част от вериги на доставки и експортната дейност ще бъде засегната.
"Вместо да подобрим средата, този бюджет ще бъде голям удар върху бизнеса. И посланията - как ще се изсветлява сивата икономика, съм убеден, че ще има обратен ефект", прогнозира той.
Признава, че е дълбоко скептичен, че ще повишението на данък дивидент от 5 на 10%, ще доведе до събираемост:
"И не е добре аргументирано. Няма здравомислещ, който да смята, че доведе до по-добър ефект върху събираемостта и фиска на държавата. Аргументите на правителството сигурно има. Компаниите планират занапред и някак си е късно такава рязка промяна да се направи в данък дивиденти и други данъци, защото ще е удар върху бизнеса."
Представителят на Американска търговска камара в България посочи, че България става все по-скъпо място за правене на бизнес и "да отчетем този фактор, ще запазим ли конкурентоспособността си, да привличаме компании и тези, които се развиват".
Той предупреди, че много чужди компании, напуснали България отиват в Северна Африка.
"Ние не искаме да сме държавата не евтината работна ръка, но готови ли сме да минем на второ - високороботизирани производства и какво правим с тези групи хора, които остават без работа, защото те не са квалифицирани и не са готови за тези високи нива на процесите".
"Смятам, че разбираме целта на правителството ясно да се управлява дефицита, но има механизми, които да дадат на бизнеса и да се намерят начини, бюджетът да не бъде сериозен удар на бизнеса, но да помага по-лесно да се влезе в еврозоната", препоръча Михайлов.
Относно няколкосекундното заседание на комисията по енергетика на НС в петък, според твърденията е продължило между 29 и 36 секунди, той коментира:
"Не е нещо, което сега е взето като решение. Чували сме тази хипотеза, ако не се намери купувач. В Германия и други европейски страни го направиха с особен управител. Нека да сме наясно, че навсякъде този механизъм е сработил. Ако не направим стъпки никакви, остава този вариант, а той е краткосрочен. До 21 ноември няма да даде ефект, защото управителят не може да влезе и поеме управлението толкова бързо. З мен е рисковано и това трябва да се съгласува с партньорите. Особеният управител съгласуван ли е със собственика и със САЩ."
Михайлов добави и въпросът, "можем ли да си позволим покупката, другото е национализация, което поставя въпроса в какви времена се намираме, и това европейска практика ли е, нали следваме европейски ценности".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
