Броят на специализираните институции за деца в България е намалял с 98% спрямо 2010 г., а социалните услуги в подкрепа на децата и семействата са се увеличили трикратно. Вече няма домове на ужасите. 24-часовата, т.нар. резидентна грижа за деца е сложно и трудно мероприятие, споделят работещите в тези социални услуги.
"Очаквам по-сериозна комуникация между услугите. Проблемите на децата са като в дома, не спазват дисциплината, подкрепа очаквам с детска педагогическа стая, отдел Закрила на детето" и нас. Не е проблем, просто трябва да имаме по-добра координация", отбелязва Светла Пенкова, управител на преходно жилище за деца от 15 до 18 години в Ловеч.
"При нас са 39 деца. Основният проблем е езиковата бариера, защото при нас децата идват без да знаят български език, след това е образователната бариера. Очакваме да ни облекчат с писането, за да можем физически да извършваме другата работа с децата", разказва Галина Димитрова от Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в Добрич.
От Министерството на труда и социалната политика отчитат, че към момента за 3800 деца се грижат роднини и близки, около 1500 деца се отглеждат в приемни семейства. В резидентната грижа – центрове от семеен тип, защитени и преходни жилища, са настанени 2970 деца и младежи.
Вече трябва да започнем да говорим за качество на социалните услуги за децата, коментира по време на националната конференция за реформата в резидентната грижа във Велико Търново омбудсманът Велислава Делчева:
"Истината е, че и в момента има деца в резидентна грижа. Струва ми се, че държавата и аз като омбудсман ще се фокусирам в следващите години децата да не стигат до резидентна грижа. Държавата да полага повече грижа и усилия към семействата да отглеждат тези деца в къщите си, да не се стига до резидентната грижа".
До края на идната година трябва да бъдат закрити оставащите два социални дома за деца с увреждания, посочи Даниела Колева, програмен директор "Закрила на детето" в екипа на УНИЦЕФ за България и обобщи препоръките на организацията към държавата:
"Закриването е свързано с разкриване на нови услуги, тъй като децата, които са останали, са с много тежки увреждания и има необходимост от услуги за постоянна медицинска грижа. Те са в Плевен и във Варна. Оценяваме напредъка на България, но истината е, че има много предизвикателства. На тези деца им трябва допълнителна подкрепа за работодатели, възможностите за деца с увреждания, обществото как ги приема. Когато в училище имат трудно поведение, да не очакваме преместване, а да разберем какво стои зад неговата история, как то може да бъде подкрепено. Има нужда от различна специализация на услугите в резидентна грижа, когато е нужна, подкрепа на екипите. Когато децата на 18 години напуснат институцията, да има някакъв преходен период".
"В нашата община правим деинституционализация на деинституционализацията. Ако в 2014 година имахме 6 ЦНСТ с капацитет 68 деца, през годините, когато закривахме домовете, сме имали до 9 ЦНСТ с капацитет до 120 деца. Сега отчитаме 6 ЦНСТ с общ капацитет 70 деца. Сменяме профилите на социалните услуги. Основно разширяваме и подобряваме компетенциите и професионализма на екипите да растат децата в семейна среда", коментира Росица Димитрова, директор на общинската социална и здравна дирекция в Община Велико Търново, определяна като водеща в социалните услуги за децата.
Нужен е анализ и продължаване на реформата, изтъкна омбудсманът Велислава Делчева.
"Това, което ми се иска като омбудсман да видя, е да се осигури адекватен процес, с който да се направи анализ с всички положителни и отрицателни страни в процеса. Иска ми се да виждам взаимодействието на различните институции".
Реформата в резидентната грижа продължава с подобряване на работата между институциите, които имат ангажимент към децата, подчерта Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето.
"Като начало трябва да бъдат подкрепени екипите. Говорим за мултидисциплинарни екипи – социални работници, здравни работници, представителите на образованието, на общините като доставчици на социалните услуги. Имаме достатъчно количествено натрупване, вече трябва да говорим за качество. Междуинституционалното сътрудничество е нещото, по което има още какво да се работи, за да може всички да се припознаят и като краен резултат да предоставим качествена грижа за нашите деца днес".
Снимки в публикацията: Здравка Маслянкова
