Скандал с международен отзвук разтресе Великобритания след оставката на Тим Дейви, генерален директор на Би Би Си – медия, смятана за еталон за безпристрастност, след допуснати редакционни гафове.
Интервю с Валери Чуков, бивш редактор в някогашната Българска секция на Световните служби на BBC.
Как се стигна дотук, незащитима ли беше позицията на Тим Дейви, особено след "манипулирането" на интервюто на Доналд Тръмп?
По това може да се спори. Той казва, че поема отговорност в смисъл, че е допусната редакционна грешка и в крайна сметка той е човекът, който трябва да поеме отговорност на най-високо равнище. Можеше, естествено, това, което сега направи председателят на Управителния съвет на Би Би Си - да се яви пред парламентарната комисия по обществените медии и култура и да каже извинението си, да се намери как точно се е стигнало до допускането на тази грешка, защото трябва да държим сметка за следния контекст – че самото едночасово предаване на "Панорама" отпреди повече една година вече е направено от една независима продуцентска компания. Напълно възможно е, макар че Би Би Си поема редакторската отговорност, те дори да не са разбрали, че са взети две части от речта на Тръмп на интервал от 50 минути и са снадени заедно. Грешка е допусната. Би Би Си е образец за безпристрастност, обективност, точност и т.н. в информацията и такава грешка е недопустима и не може да бъде оправдана по никакъв начин. Но да се стигне чак до такива сеизмични сътресения, на каквито е подложено Би Би Си в момента, според мен е крайно. Тук става дума за една почти истерична кампания, след като на бял свят излезе това критично мемо на един от независимите оценители, така да се каже, съветници на редакторите по редакционните въпроси на Би Би Си, който е дълбоко свързан, между другото, с Консервативната партия.
Какво имате предвид под "истерична кампания"?
Борис Джонсън каза, че генералният директор или трябва да подаде оставка, или трябва да даде обяснение. Кеми Бейденок, сегашната ръководителка на консерваторите, каза, че трябва да се търкалят глави. Белият дом стигна в тяхната истеричност до такава степен, че да нарече Би Би Си "100 процента фалшиви новини и пропагандна машина". Това действително е едно оклеветяване на една организация, която във всеки сондаж на общественото мнение във Великобритания винаги излиза на първо място по доверие на обществеността в точността и верността на информацията. Това е организация, която си е спечелила в световен мащаб доверието на обществеността в нейната безпристрастност и обективност. Така че Белият дом да си позволява да казва такива неща е просто една истерична и абсолютно неправомерна реакция. И нещо друго. Като говорих за тези нападки, за това нахвърляне върху Би Би Си, не друг, а бившият главен редактор на вестник "Сън", който е един от вестниците на Мърдок във Великобритания, дори той каза, че става дума за един "преврат", за едно систематично подкопаване на позициите на Би Би Си. Струва си да отбележим и друго нещо. Ръководителят на либералдемократите във Великобритания Ед Дейви каза, че Би Би Си е една от много малкото останали институции в тази държава, която стои като преграда между демократичната правова държава и налагането на един авторитарен популистки модел на управление.
Стана дума за това, че Би Би Си и конкретно Тим Дейви са реагирали твърде бавно на случилото се, защото този критичен доклад е още от месец май и не му е обърнато внимание. Че в Би Би Си има така наречената "култура на укриване в бункера" в смисъл просто на изчакване да премине бурята - доколко вярно е това?
Тук абсолютно съм съгласен с това, че Би Би Си трябваше да реагира по-рано, че трябваше да реагира много по-ясно и че това забавяне, което действително се дължи главно според мен на Тим Дейви, даде възможност за тази кампания срещу Би Би Си да добие такава лавинообразна сила. Напълно съм съгласен, че така се стигна дотук. Но от друга страна искам да изтъкна, че Би Би Си трябваше да излезе да защити организацията, а не сега в писмото си с подаване на оставката Тим Дейви да казва колко е велика тази организация. Той трябваше това да го каже навреме, да обясни защо и как е станало, действително да се разгледа този случай до последния най-малък детайл, до дупка, а не да се чака това вътрешно мемо да стигне до "Дейли телеграф" и да се даде възможност да се начене такава кампания на нападки и подкопаване на позициите на Би Би Си.
Всъщност има някакви твърдения, че Дейви и Търнес са подали оставки, за да спасят журналистите на Би Би Си в Щатите?
Смятам, че това вече е в рамките на конспиративните теории. До каква степен са подложени на натиск журналистите на Би Би Си в Америка - да, за това се говори. Но там на натиск са положени всички журналисти, които се опитват да критикуват, да посочват грешките на Белия дом, да посочват грешките в управлението на Доналд Тръмп. Това вече е една друга тема – за този страх, който се създава в медийното пространство на САЩ. Само някой нещо да каже там и веднага Тръмп тръгва да го съди. Единственият, който засега все още му се опъва, е Мърдок, защото има много пари и защото все още държи на това, че имат доказателство, че е вярно, че Тръмп е изпратил на Епстийн тази прочута картичка, доказваща връзката им. Тръмп е тръгнал да ги съди, но въпросът още не е решен.
Като стана дума за съд, междувременно стана известно, че Доналд Тръмп е изпратил писмо до Би Би Си, в което заплашва корпорацията да я съди за 1 милиард долара, ако не отговори до няколко дни за манипулирането на речта му. Но да погледнем към бъдещето - дали оставките на Дейви и Търнес ще бъдат достатъчни Би Би Си да очисти името си, образно казано, и да продължи напред да бъде флагман на безпристрастната журналистика?
Това сега е големият въпрос, който възникна, защото на Би Би Си сега предстои, в процес е на подготовка за 2027 година, когато трябва да се даде нов мандат на Кралската харта, с която Би Би Си съществува, т.е. финансирането му директно чрез така наречения телевизионен лиценз. И в един такъв момент Би Би Си е много уязвима. И сега, когато е подложена на такива критики, е много важно кои ще бъдат хората, които ще представят Би Би Си пред законодателите на държавата, за да може действително да се даде нов мандат и то добър мандат, с добро финансиране за Би Би Си, за да може корпорацията да продължи делото си. Но най-вече как ще докаже Би Би Си себе си е като продължи със своята редакционна политика на независимост, безпристрастност, обективност и т.н. и да бъде така наречената "обществена медия", т.е. организация на обществени начала, а не да бъде във финансовия джоб на един или друг.
Освен ръководството на Би Би Си, и британското правителството заяви, че не може да се говори за "институционална пристрастност", както твърдят критиците на медията.
Аз съм абсолютно убеден в това. Би Би Си допуска грешки. Една такава огромна организация не може да не допуска редакционни грешки. Някой път тези грешки, както в този случай, могат да имат почти фатални последици. Но пак напомням нещо, което казах преди малко - Би Би Си има световна репутация като образец на обективност и безпристрастност, като образец на обществена медия. И пак казвам - всички сондажи във Великобритания от съществуването на Би Би Си насетне показват, че корпорацията винаги стои на първо място и то далеч на първо място пред всички останали медии – не само радио и телевизионни, а и печатни издания - на първо място по доверието, което гласува обществеността в истинността на информацията.
Не звучи ли некоректно, че медии като "Дейли телеграф" и "Дейли мейл" критикуват Би Би Си в пристрастност, като самите те не са най-добрият пример за безпристрастност?
Тук има някакъв резон, защото Би Би Си именно като обществена медия подлежи повече на този надзор, на това да искаме тя винаги да отговаря на най-високите стандарти. Това е така, но Би Би Си, поне от мой собствен опит, мога да кажа, че винаги се е старала да отговаря на тези стандарти и съм сигурен, че това продължава. Че някой път се допускат грешки – естествено. Неизбежно е, просто е неизбежно в такава голяма организация в съвременния медиен ландшафт в световно отношение, особено с така наречените социални мрежи, това става все по-трудно и по-трудно.
Знам, че това е много труден въпрос и все пак - кой би могъл да бъде следващият генерален директор на корпорацията?
Тук изобщо не бих се наел да спекулирам, защото наблюдавам нещата малко отстрани. При всички случаи обаче трябва да е личност, която се ползва с голяма степен на обществено доверие. Никой не може да бъде като, да речем, един Дейвид Атънбъро, но някой от такъв порядък. Някой, който наистина се ползва с доверието на обществеността и да могат зад него да застанат и журналистите на Би Би Си, които нищо друго не искат освен да бъдат точно това – да бъдат журналисти на една организация, която е образец, пример, за това как трябва да работи една обществена медия.
