Най-големият риск пред бюджета е "Лукойл", другият е дестабилизация по линия на търговските спорове със САЩ. В момента се клатят основите на света и мисля, че преувеличаваме черните краски в бюджета, това че се увеличават осигуровките е време да се сплотим като българи, а не да се разединяваме, каза в интервю пред БНР Димитър Събев, икономист от Института за икономически изследвания на БАН.
От моята гледна точка България е на ръба да стане богато общество, малко ни трябва. Ние сме застанали на този праг и ни е страх да направим крачка напред към нормализацията, сподели той в предаването "12+3".
От години говорят "сриваме се, падаме, умираме, рецесия" и всяка година българската икономика не прави нещо внушително, но не е паднала. А от ефира ни залива негатив. Според мен никой не може да каже в момента, как ще се развие икономиката ни в първото полугодие, защото правим смел скок в еврото, коментира Събев.
И смята, че България ще извлече дивидент от еврото, "обаче нерешените проблеми на българската икономика остават". И посочва, че е необходим сериозен и аргументиран разговор не само за бюджета, но и за създаване на стабилни основи за икономиката ни:
"Говорим, че изнасяме суровини и не произвеждаме краен продукт. Трябва държавата вместо да има собствени предприятия, да прави консорциуми между бизнес и наука с подкрепа на ББР да се ориентират към бъдещето. Да се изгради целенасочена икономическа структура, едното излиза от предприятие и влиза в другото предприятие като ресурс. Да се направят механизми чрез стимулиране от държавата. От България например да не се изнасят толкова много суровини като зърно, защото с износа на зърно се изнася вода и др., да го превърнем това зърно в салами, шунка, кашкавал", препоръча Димитър Събев.
Той смята, че наистина има нужда от аргументиран, а не стихиен диалог за бюджета и премиерът Росен Желязков много разумно говори в този случай:
"Той схвана същината на проблема точно каквато е, без политическо отношение. Всеки иска нещо повече, без никой да дава. Трябва да се приоритизира. Имаме проблеми с раздутата администрация и безсмислената корупция, откъм разходите може да се ореже със сигурност, но не може да намалим заплатите на учители и хора в здравеопазването, защото подкопаваме така основите на нашето общество. Не можем да си позволим големи дългове, но трябва да си оправим жп мрежата."
Събев посочи, че "ние сме стигнали на един кръстопът и ще бъде важно разговорът да тръгне, ако не от 1 януари, от 2 януари, как ще вържем план-сметката на държавата":
"Какво ще правим – ще режем пенсии и всичко, или ще преразпределим данъчната тежест по един европейски начин. Големият проблем на българската данъчна система е, че има видими и невидими налози. Това, което се вижда е ниския данък - 10% плосък, но не се виждат високите косвени данъци – 20% ДДС, а това тежи на гърба на човека в магазина."
И обяснява, че данъчната ни система е осигурителна, не е плоска и е регресивна. Хора с по-високи доходи плащат по-ниски данъци и това е така заради механизма на максималния осигурителен доход. И даде пример със заплата от 10 000 лв. месечно, върху която се плаща със 7 – 8 процентни пункта по-малко данък от заплата от 4000 – 5000 лв.
"Трябва да се европеизираме, ето приемаме еврото и с това преминаваме към европейските практики и същото крачка по крачка за данъците и към публичните услуги. Тези неща вървят ръка за ръка. Този работодателски подход е вреден и разрушителен. Работодатели, синдикати и правителство трябва да влязат в диалог", коментира Събев.
И цитира бившия главен икономист на МВФ, че делът на сивата икономика в България е само 19% при 36% в Гърция и около 60% в Италия:
"С национална мрачност преувеличаваме лошите си страни. Ако оставим свободното действие на пазара, без да пипа държавата с пръстче икономиката, видяхме какво стана. И най-ясният индикатор е демографското положение. Отчайващо е и се топим, не защото нямаме пазарна икономика, а защото държавата е казала, "няма да се месим в икономиката". Данъчно осигурителната система е от основно значение, но тя е производна на същината на икономиката. Трябва да се грижим повече за българското и за родните хора. Няма голяма стойност в това, че работник е успял в чужбина – чудесен работник в Германия. Аз искам в България да се реализира. Ние трябва да включим хората в уравнението на икономиката, това което не сме правили в последните 25 години."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
