След година и половина живот в хотели, кибуци или при роднини, жителите на кибуц Барам, едно от крайграничните северни селища на Израел, се завърнаха по домовете си. Ракети, изстреляни от Хизбула, бяха паднали върху младежкото общежитие и дори бяха повредили цех в завода за медицинска електроника на кибуца. Запалителна бомба изпепели част от плантацията за ябълки, на които селището е основен производител.
Ракета бе повредила и част от покрива на музея с картинна галерия. Дори преди да се поправи изцяло завода и да се засади отново изгорелия участък в на ябълковата градина, жителите на кибуца вече успяха да ремонтират музея.
Сградата не е голяма, като на единия от етажите е постоянната сбирка от археологически находки. На това място през последните два века на миналата ера и първия на тази е имало селище с синагога.
Елементи от нея са в музея. Втората от постоянните сбирки, е на ритуална утвар и запазени сервизи от еврейско селище в Полша. Всичките му жители са били депортирани и убити в лагерите на смъртта..
Колекционер е откупил от бившите съседи на загиналите, които са успели да отмъкнат предмети, които са били собственост на техни съселяни им и на тяхната синагога, преди немците да подпалят селището. По този начин са спасили вещите на хората. Колекционерът подарил сбирката си на музея. Всичко това е било разпиляно по земята, но е оцеляло при ракетната вълна.
Новото са изложбите на третия етаж и на партера. За тях разказва изкуствоведът Ави Еферган, който вече 11 години е директор и куратор на музея и галерия Пар Давид Кибуца Барам, близо до ливанската граница.
"Още на 9 и 10 октомври 2023 г трябваше да напуснем кибуца и да се превърнем във вътрешни бежанци, тъй като Хизбула ни обстрелваше, имаше ранени и убити в тази воина, не само сред живеещите на юг край Газа, но и сред нас - от севера. Една от ракетите отнесе покрива на музея - галерия, а от взрива и стъклата се изпочупиха. След примирието с Ливан възстановихме сградата и вече и петте помещения функционират.
Днес открихме няколко изложби -тази на Ноам Едри, от съседен кибуц, също в Галилея. Тя е завършила Художествената академия Бецалел в Йерусалим ( посестрима на софийската художествена академия , доколкото сред създателите и на двете е скулптора Борис Шац, който е открил и таланта на българския творец Андрей Николов), след това е специализирала във Франция.
Нейната серия от живописни платна е носталгично-гротескна. Това се големи платна - групови портрети изпълнени в наивистичен стил. Те отразяват живота на кибуца, където е отрасла и живяла. Най-общо платната се делят на три. Първите са посветена на бита в кибуца: работа, живота на децата в детския дом, (по нейно време малчуганите са живеели отделно от родителите си в най-красивото и оборудвано с всякакви удобства здание на селището, като близките им са можели да ходят при тях до 2 часа в денонощието), различни тържества и пътувания до забележителни места в страната. Вторите отразяват ритуали на юдаизма, но и на кибуцното движение, включително и разгорещени събрания. Трети са портрети на хора.
Втората изложба е малко странна. Уредихме я в по-малкото помещение близо до игротеката, предназначена за запознаване на децата с изкуството.
Експозицията на художника Яков Хефец е наречена "Малката циганка, която се е запътила към никъде". В основата й стои поверие, че ако на едно семейство му умират децата още като бебета, трябва да ги преоблекат до неузнаваемост, така че смъртта да не ги намери. Така направила майка му, на която няколко деца не успели да стигнат и годинка. Обличала го като момиченце. Да щастие, това й дете не само оживяло, но и станало художник. Самият Яков по принцип не вярвал в суеверието, но в трудни минути, като пандемията и войната, когато собственото му семейство били застигнато от нещастия, си спомнил за поверието и се обръща към образа на малката циганка и дори се облича като циганка ( вече голяма). Прави си селфита и автопортрети. Едната картина малко напомня на комикс, в който той разказва за поверието. Останалите са доста лични, като преобладават автопортрети и портрети на хора от семейството му".
Още в репортажа на Феня и Искра Декало за "Закуска на тревата".
