Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда?
Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси.
Когато след 11 години царуване в света на шахмата, за първи път губи партия шах, и то от компютър, Гари Каспаров се пита "Какво ще стане с мен?". В грандиозния реванш година по-късно, разсъждавайки над изборите си, той казва, че тъкмо тази загуба го накарала за първи път да изпита страх в кариерата си: "Ако изкуственият интелект триумфира, какво ще стане с шахмата? С мен?".
Такива мисли са обзели Каспаров тогава, такива мисли превземат и нашите умове днес, когато изкуственият интелект отдавна е показал, че разбира идеята за триумф. Миналата година, по същото време, само в рамките на седмици той успя два пъти да попадне в селекцията на български поетичен конкурс. След като в престижното младежко съревнование "Веселин Ханчев" се оказа, че журито е включило във финалния подбор стихове, генерирани от алгоритмите, сюжетът се повтори и в конкурса "Станка Пенчева".
"Точно днес е моментът да поговорим за това как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни български конкурса за поезия", пише Георги Караманев, създателят на сайта "Дигитални истории", който – провокиран от идеята за социален експеримент – застава "зад поета" Максим Иванов в конкурса. "Накъде отиват хората и творчеството, как да си припомним сърцевината на изкуството, къде да потърсим бъдещите изкуства?", пита той и в отговор на това тази година е сред организаторите на първия български конкурс за генерирана поезия.
Идеята е стереотипите да бъдат предизвикани и да разберем що за поет е човекът, подпомогнат от алгоритъма.
Колко добра може да е поезията, генерирана с помощта на изкуствен интелект, и могат ли алгоритмите да създават красиви стихове? Можем ли въобще да наричаме поезия стихотворенията, написани с помощта на ИИ? Къде остава въпросът за таланта, стила и качеството? Изкуственият интелект ли ще ни лиши от креативност, или самите ние го правим и се оправдаваме с него? Той ли ще е писателят и читателят на бъдещето? Можем ли да различим човешкото от генерираното, или вече няма нещо, което да бъде доказуемо? На какво ниво може да ни помогне изкуственият интелект да извисим поезията и има ли въобще нужда от въпроса за мястото на ИИ в поезията? Какво се случва с авторството и потиска ли изкуственият интелект човешкото в нас, или го запазва по някакъв начин?
Георги Караманев, един от организаторите, и поетите, част от журито в конкурса Apollo Ex Machina, Бойко Ламбовски и Петър Чухов отговарят в звуковия файл.
Победителят в конкурса ще получи парична награда, а най-добрите стихове, според журито, ще бъдат издадени в първата стихосбирка с поезия от този род.
Желаещите да участват могат да го направят до 1 декември 2025 година.
