Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Полиглотът Войчех Скрипчак: Българският е голям език!

2
Войчех Скрипча
Снимка: Личен архив
Чуй новината! Чуй новината:

В "Закуска на тревата" ви срещаме с поляка Войчех Скрипчак, който от 20 години работи като преводач в Европейските институции в Брюксел и впечатлява всички с езиковите си умения. Свободно говори седем езика - английски, немски, френски, испански, италиански, български и родния полски език. Разказва, че преди години, негов приятел го насърчил да се запише на курс по български език.

"Един приятел беше започнал курс по български език и ми каза, "Защо не дойдеш? Ако ти харесва, ще учиш. А ако не ти харесва ще напуснеш групата". И аз си казах, защо - не. Отидох, започнах и много ми харесваше в групата. Това беше 2009 г.", спомня си Войчех.

Знаем, че българският език е много труден за чужденците, но българският и полският са от едно езиково семейство. И двата езика са славянски. Вероятно имат доста общо помежду си?

"Да, и аз мислех така в началото, но това е грешно. В българския език има два фактора на влияние - културните влияния от Турция и Гърция. В българския има много турски думи, които се употребяват в ежедневието. Думи като чадър, тенджера, калдаръм. За мен те са много трудни думи. В началото даже не можех да ги запомня. Също има много думи от православието - гръцки думи, които идват от църковната култура. Граматическата структура на бълагрския и полския език са различни. В полския език има падежи, които отсъстват в български. Много е сложна глаголната система на българския език. Има много времена, много наклонения. Това за мен беше много трудно", признава полякът.

Всяка година Войчех посещава летните семинари по български език, които организира Великотърновският университет "Св.Св. Кирил и Методий".

"Всяко лято отивам във Велико Търново, а след това някъде на морето - Албена или Несебър. На мен са ми се случили толкова интересни неща с българския или в България. Дори сега не мога да повярвам, че българският език е станал част от моята лична история. Толкова приятели имам в България и българи тук в Брюксел. Много харесвам културата на общуване на българите. Примерно, събира се една групичка българи, сядат някъде и си поръчват салатка и ракийка, и общуват. Това винаги създава много хубаво настроение. И аз обичам така да общувам с хората", казва Войчех.

Полякът споделя, че много харесва българския фолклор и признава, че първо се влюбил в нашите песни и танци, и покрай тях заобичал и българския език.

"Една от причините да започна да уча български език, беше българската народна култура - песните и танците. Когато отидох за първи път във Велико Търново на летен семинар по български език и култура, там започнахме да учим основните хора. В началото ми беше доста трудно, но с времето се научих да играя добре. Трябва да се координират стъпките с музиката, движенията на ръцете. Накрая трябва да играеш, създавайки впечатлението, че всичко ти се получава лесно и приятно. Всичко това заедно, е доста сложно", обяснява полякът Войчех.


Преди шест години, воден от любовта към българските народни танци, Войчех става член на българския клуб "На хорото в Брюксел".

"Член съм на клуба от септември 2019 г. Значи вече шест години играя. Има един много важен социален аспект в нашия клуб. Ние не само играем заедно, но имаме общ социален живот. Срещаме се, отиваме на бар някъде. Поддържаме връзки. Създават се приятелства и това много ми харесва, че станах член на българската общност в Брюксел", казва Войчех.

В края на нашата среща питам преводача как вижда бъдещето на своята професия, защото технологиите напредват и все повече компании използват системи за автоматизиран превод.

"Да, аз усещам този процес. Технологиите напредват. Аз не мога да повярвам до каква степен са напреднали тези технологии. Помня, преди пет години беше съвсем различно. Трудно ми е да си представя какво ще стане след още пет години. Всички малко се страхуваме, че нашата професия може да изчезне някой ден. Дали това ще стане след пет или десет години, никой не знае, но трябва да сме подготвени", казва преводачът.

Младите хора днес казват, че е достатъчно човек да знае английски език и с него може да справи навсякъде. Не виждат смисъл да учат малки езици, които се говорят от немного хора. Какво бихте казали срещу този аргумент?

"От една страна това е вярно, че с английски език човек може да се справи навсякъде. Тук ще поспоря малко, защото аз не смятам, че има малки езици. Няма такова нещо като малък език. Има малки народи или държави с по - малко население, но нито един език не е малък. Всеки език, дори и на една малка държава, е врата към една история, едно семейство, една общност. Историята на България е много дълга и много богата. И как може да се каже, че това е малък език, с толкова история? Градът Пловдив е един от най - старите в Европа, може би и в света. Как можем да наречем малък език, езикът на тази държава? По тази причина, българският е голям език", казва в заключение преводачът Войчех Скрипчак.

Още в интервюто на Даниела Големинова с Войчех Скрипчак в "Закуска на тревата".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени