Това каза пред БНР Стоян Михов, ръководител на програма "Води" във WWF – България.
Неправителствената организация е изготвила проучване по темата. Според данните, неподдържани и изоставени съоръжения в реките създават риск от наводнения. Повечето от речните бариери у нас са изградени преди 1989 г. Варират от прагове и бентове, които могат а задържат води и наноси, до неизползвани съоръжения за водохващане, воденици и малки ВЕЦ.
Докато в Европа голяма част от тези бариери са известни и има планове как те да бъдат укрепени или реконструирани, то у нас до голяма степен не съществуват нито в кадастъра, нито имат ясна собственост, а това е пречка те да бъдат обгрижвани, ремонтирани или премахвани, коментира експертът в предаването "Хоризонт до обед".
Според екологичната организация, извършила обследването, са необходими конкретни стъпки за идентифицирането и обезопасяването на речните бариери.
По поречието на Лом има бариери в коригирания участък на реката, близо до Дунав, където буквално за 3-4 км има 20 неподдържани бариери, с паднали в реката бетонови парчета, пренасочващи водното течение в неподходящи посоки, разказа Стоян Михов, като даде конкретен пример.
Много от местните администрации нямат представа, че на тяхна територия има обрасли участъци с речни бариери, изградени преди десетилетия, които сега са блокирани по този начин, обясни той.
"Много често по исторически причини подробни хидрологични карти на дерета, сухи особено, малки притоци на реки, не са били на разположение, когато са правени устройствени планове, не са били вземани предвид и резултатът е този. Миналото е минало, въпросът е какво става сега."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
