Тяло
Ужасено от шрапнелни рани
И разкъсани органи,
Тялото гони смъртта
Със заклинания.
Ефимерна, плътта ни боли до безсмъртие.
(Разумът услужливо пробутва
необосновани идеи за световен ред
и брошури за вечен живот).
Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират се при нас, за да ни преизпълнят с неочаквано познание и тайнствена природа, със сгъстена тишина, човешки съдби или внезапни свечерявания, и отново се отправят към "ръба на света", където остават приковани там като незаличим знак, че равновесието на духа е възможно. – пише редакторът на тази книга Мирела Иванова.
Светът в поезията на Миглена Дикова е местообиталище на тревожността. Стихотворения, в които погледът на пътуващия градски човек регистрира и набелязва места – знаци: домове и кораби, крайбрежия и сауни... Зад лекотата на поетическия изказ стои философското приемане, че всички сме "вкопчени в заедност" – допълва я поетесата Ина Иванова.
Това е третата поетична книга на Миглена Дикова, след предишната ѝ със заглавие "4four2twoна" и "Будна вода", издадена през далечната 1992г.
Авторката е завършила Софийския университет и е доктор по философия в Льовенския католически университет. Живее в Брюксел и от 2014 година преподава български език и култура в Университета в Гент, Белгия.
Миглена Дикова представи новата си стихосбирка "Пейзажи от ръба на света" в "Артефир", в разговор с Димитрина Кюркчиева.
