Новата Европейска комисия – кога ще бъде одобрен съставът й и кога ще започне да работи?

Новата Европейска комисия – кога ще бъде одобрен съставът й и кога ще започне да работи?

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Кога” е на ресорите, изслушванията в Европарламента. И най-вече, за момента, в койтонай-честият въпрос, щом стане дума за новата Европейска комисия, състава й, разпределението Комисията ще започне да работи. Това е темата на днешната рубрика „Взаимодействаме с Европейския парламент” на Радио България, Европейския институт, Портал ЕВРОПА и Центъра за модернизиране на политики.

Жозе Барозу бе потвърден от ЕП за втори мандат начело на Европейската комисия през септември. Неотдавна той разпредели ресорите между номинираните за членове на новата Комисия. Сега на ход е Европейският парламент, който трябва да потвърди или отхвърли новия състав на Комисията като цяло. Предстоят изслушвания в комисиите му за проверка на личните качества и познанията на кандидатите. Какви са очакванията? Въпросът ни е към Ребека Хармс, съпредседател на групата на Зелените/Европейски свободен алианс в Европейския парламент:

“Едва ли мога да дам надеждна прогноза – казва тя. - Последният път – преди пет години – консултациите след изслушванията на някои кандидати за комисари доведоха да известни промени. Кандидатурата на г-н Бутильоне, който трябваше да представлява Италия, бе оттеглена. Имаше и промяна на ресорите, защото първоначално номинираният за комисар по енергетика не беше приет от парламента, заради липса на достатъчна компетентност. Именно това е същинската роля на парламента – да гарантира от самото начало, че ресорите в Европейската комисия ще бъдат дадени на най-подходящите хора.”.

Попитахме Дейвид Крал, директор на Институт EUROPEUM за европейска политика, кога очаква новата ЕК да заработи, след като председателят й Барозо наскоро обяви разпределението на ресорите.

“Това е най вече, за да даде възможност на действащите и новоизбраните комисари да се подготвят за изслушванията в ЕП. Очаквам те да се случат през януари. Очаквам ЕП, който трябва да одобри състава на Комисията, да провeде гласуването към края на януари или февруари.”

Със същата тежест ли остава ЕК след избирането на Ван Ромпой и Катрин Аштън?

“Според мен е доста трудно да се даде еднозначен отговор на този въпрос в момента – казва Дейвид Крал. - Формално погледнато, ролята на ЕК не се променя радикално заради Лисабонския договор. Тя остава страж на европейската интеграция, онзи организъм, който да гарантира, че страните-членки изпълняват задълженията си според изискванията за ЕС членство. Но не можем да изключим възможността за съперничество между председателя на ЕК, която все още има своята роля във външното представителство, и новите две топ-позиции на президент на Европейския съвет и външен министър. Това зависи от поне два фактора. Единият е силата на председателя на ЕК и умението му да ръководи институцията, а вторият – цялостната атмосфера, в която ЕК работи, доверието, което страните-членки имат в Комисията. Фактор, който обуславя тази среда, е и икономическото развитие. В контекста на икономическата криза то доведе до една по-националистическа риторика и по-малко доверие в общностните дела. Това най-вероятно ще продължи, докато икономическата криза отшуми. Съществуват множество променливи величини. Формално ролята на Комисията няма да се промени, но много ще зависи от това колко креативни са новите топ-фигури и до каква степен страните-членки ще искат да поверят вземането на политически решения на Европейската комисия”.

По-силна или по-слаба ще е втората Комисия “Барозо” спрямо първата?

“И в този случай е още рано да прогнозираме, но бих казал, че това ще зависи до голяма степен от външните играчи и от външната среда, в която ЕК ще функционира. Председателят Барозо има голям опит, това е неговият втори мандат и той ще бъде още по-самоуверен. В същото време ще има някои основни промени, особено във външните отношения, произлизащи от обособяването на Европейската дипломатическа служба. Тя е нов, независим орган, който не е подчинен нито на Комисията, нито на Съвета. Новата Комисия ще трябва да намери нов начин за комуникация и съвместно съществуване с този нов орган. Това ще бъде предизвикателство и тест за нея. Понеже икономическата криза ще бъде на дневен ред в ЕК още известно време, за Барозо ще бъде сериозно предизвикателство да покаже как, като защитник на общността, ще може да устои на натиска на големите страни-членки. Едно притеснение, което имам относно Комисията, засяга разпределението на ресорите. Барозо практически разпредели най-силните икономически ресори между големите страни, които всъщност са и най-старите членове. Това не беше съвсем очаквано.”

Барозу повери на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева ресора „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи”. Г-жа Желева заяви, че е удовлетворена от ресора.

“Той определя хуманитарната помощ като самостоятелна общностна политика на ЕС и това е записано в чл. 214 ал. 1 т. 5 от Лисабонския договор – посочи тя. - Основна задача пред ЕС ще бъде създаването на Европейски доброволен корпус за хуманитарната помощ. Аз смятам, че това е един от ресорите в бъдещата ЕК, чрез който най-конкретно ще се реализират ценностите на ЕС като глобален актьор на международната сцена”.

На противоположното мнение е Ивайло Калфин – евродепутат от Групата на социалистите и демократите, бивш министър на външните работи. Той е разочарован от отредения за г-жа Желева ресор.

“Частта международно сътрудничество и хуманитарна помощ влиза преди всичко в задълженията на върховния представител по външна политика, на комисаря за помощ по развитие, на комисаря по разширяване, на комисаря по вътрешни работи и т.н. – аргументира се той. - Много трудно г-жа Желева ще си намери поле за самостоятелна изява. Виждаме и какви ресори получават останалите нови страни-членки на ЕС. Румъния получава земеделие, Унгария – социална политика, Естония – транспорт. Комисарят по развитието ще е от Словения. На този фон изключително разочароващ е ресорът, който получава България.”

Какви са най-важните задачи пред новата Европейска комисия с новия-стар председател Барозу?

“Председателят е стар, но голяма част от комисарите ще бъдат нови и в крайна сметка ЕС има нов договор, по който ще работи – Лисабонският, който променя редица механизми в ЕС, дава много повече права на Европарламента, на националните парламенти, на гражданите да инициират референдуми, законодателни инициативи, намалява изключителната законодателна инициатива на Комисията. Така че, ЕС се демократизира много повече, много повече институции започват да участват ефективно в работата му. Тогава ЕК би трябвало едновременно да води европейска политика и да се съобразява с настроенията на граждани, на национални парламенти, на различни институции.”

А какво е вашето мнение, уважаеми слушатели? Пишете ни или се обадете по телефона. Ще се погрижим то да намери място в следващото предаване на тази рубрика. Тя се излъчва от Радио България по проекта „Взаимодействаме с Европейския парламент”, изпълняван от Европейския институт с финансовата подкрепа на ГД „Комуникация” на ЕП. Електронният ни адрес е info@europe.bg. За повече подробности вижте сайта http://parliament.europe.bg