Софийската синагога – духовен център на българското еврейство

Повече от век в центъра на София се извисява една величествена сграда – Централната синагога. Тя впечатлява гостите на града не само с архитектурата си, но и с интересната си история, символизираща съжителството на два народа – българския и еврейския. Днес тя е определяна като най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа. Превъртаме лентата със стотина години назад, за да ви разкажем за перипетиите, съпътстващи нейното построяване.

В момента, когато е било дискутирано започването на строежа на синагогата, България е била в периода на всеобщ възход след Освобождението от османска власт. Усещала се е надеждата за ново възраждане на страната. Разбира се, евреите са били част от този подем – разказва за Радио България Роберт Джераси, зам.-председател на Централния израилтянски духовен съвет. – Трябва да се отбележи, че българската еврейска общност винаги е била ционистично настроена, т. е. вярвала е в идеята за създаване на Израел. Но, докато една част е настоявала за преселение, друга е държала да останат тук, където са корените им. В рамките на тази дискусия се е родила идеята за строителство на такава голяма и импозантна сграда, с която да се покаже, че евреите са били и ще бъдат на тези земи. Интересно е да се знае, че по това време в София са живеели около 200 000 души и присъствието на евреите, които са били повече от 10 000, се е усещало силно. Тази сграда сама по себе си е показала силата на еврейската общност и желанието й да се присъедини към този общ подем с идеята, че се гради една хубава и добре развита държава.

За автор на проекта на новата синагога еврейската общност избира известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, по чиито чертежи са създадени едни от най-забележителните обществени сгради в България (на Историческия музей в Русе, Софийската духовна семинария и др.). Проучвайки съвременните архитектурни стилове на синагогите в Западна Европа, Грюнангер предлага модел, вдъхновен от сефарадската синагога на Виена. Строежът започва през 1905 г., като към първоначалния план, предвиждащ 700 места, са добавени още 400. Разширението води и до значително повишаване на разходите. То поражда и противопоставяне на част от общността, за която е било по-разумно средствата да бъдат пренасочени към еврейските училища. Въпреки трудностите, строежът завършва след четири години, а официалното откриване на синагогата се превръща в истински празник за града. На освещаването на 9 септември 1909 г. присъстват целият държавен елит начело с цар Фердинанд и неговата съпруга, премиерът Александър Малинов, министри и висши духовници. Ето как историкът на софийската еврейска общност Аврам Таджер описва този исторически ден: Това е не само голям празник за евреите от столицата, а и ден, който издига престижа на българските евреи. С откриването на Софийската синагога уважението към българско еврейство неимоверно нарасна. Всички магазини бяха затворени като за празник и цялото българско население поздрави децата на Израел по случай празничното откриване на Синагогата.

Построен според еврейския канон, храмът се отличава с красивата си архитектура – испано-мавритански стил с елементи на виенски сецесион. Голяма част от украсата е поръчана от Виена – например месинговият полилей и големият многосвещник (менора). Върху изработката на интериора работят не само италиански специалисти, но и едни от най-известните български занаятчии. Създадените от тях дърворезби и многоцветни мозайки и до днес красят синагогата. В сградата се е помещавала и библиотека, пазеща колекция от средновековни равинистични трудове. Много книги, архивът и дори изящните витражи са унищожени по време на бомбардировките над София през Втората световна война, когато бомба пада точно в частта, където се е помещавала библиотеката.

След реставрацията по повод 100-годишнината й синагогата сияе в пълния си блясък. Днес тя е не само един от диамантите в короната на столицата София, но продължава да изпълнява и основната си функция на духовен център на общността. Религиозните служби се провеждат на иврит, има и песнопения на ладино (романски език, произлязъл от староиспанския, говорен от сефарадските евреи).

Имаме минян, тоест достатъчно хора, които да присъстват на всекидневните молитви, но обикновено се събираме на големи празници, когато синагогата се пълни и с много гости – разказва за всекидневието на храма Роберт Джераси. – Последните години синагогата се превърна и в център за среща на общността с известни политически и държавни лидери.

Синагогата, заедно с намиращите се в близост до нея храмове: православната църква „Света Неделя”, католическата катедрала „Свети Йосиф" и Баня Баши джамия, символизира традиционния модел за мултирелигиозно съжителство. Промени ли се обаче нещо в българското общество след 18 юли, когато пред летището в Бургас бе взривен автобус с израелски туристи? В него загинаха петима туристи и българският шофьор на автобуса.

Този акт промени България, защото всички мислехме, че тези неща се случват, но при нас не могат да станат. За мен лично бе изненадващо приятно да видя огромния отзвук у всичките ни български приятели и познати – споделя Робърт Джераси. – Аз не съм очаквал толкова много телефонни обаждания и имейли, в които хората изразяваха съчувствие и съболезнования към загиналите. Всички заедно съпреживявахме този момент, защото за нас беше много тежко това да се случи в България. Няма да забравя две жени и едно момиченце, които на следващия ден, когато правехме молитвата в синагогата, дойдоха с едни прекрасни рози и най-тихо ги оставиха пред вратата и си отидоха. Този жест ни разчувства много, защото това показва, че обществото е чувствително към тези неща и дълбоко ги осъжда. И нека всички се надяваме, че това няма да се повтори, защото трагедията е за всички. Безсмислието на този акт е силно, обидата и мъката – също. Няма оправдание за това, че невинни хора си отиват, каквато и религия да защитава извършителите на атентата, каквито и постулати да стоят зад него.