Разположена на важен европейски кръстопът, България е сред държавите с най-богато археологическо наследство на Стария континент. Много цивилизации са оставили следи от своята култура в днешните български земи. С това страната ни е интересна и за чуждите археолози – доказателство са многобройните съвместни изследвания – както в разкопките, така и в научното обработване на резултатите от тях.

Един от най-мащабните проекти е свързан с Дунавския лимес – някогашната граница на Римската империя, и по-точно – с долното течение на голямата европейска река. В него си партнират учени от България, Австрия, Италия, Румъния, Сърбия, Хърватия.

© Снимка: архив

„Направихме много важна крачка с този проект – предложихме добре запазените крепости и военни съоръжения от Римската империя по нашия участък от Дунав да бъдат обявени за световно културно-историческо наследство” – разказва в интервю за Радио България доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ).

Сред най-интересните забележителности по дунавското поречие е Римският легионерски лагер и ранновизантийски град Нове при Свищов. Той се проучва от 1960 година от наши и полски последователи на Индиана Джоунс. „Искам да подчертая, че Нове е един от най-добре проучените военни лагери въобще по границите на Римската империя, простираща се на три континента, именно благодарение на нашето дългогодишно сътрудничество” – отбелязва доц. Вагалински. И нещо любопитно: община Свищов е решила да направи по-интересно за туризъм това място с представянето на спектакли сред античния декор.

Голямото антично тържище Пистирос пък, намиращо се в горното течение на Марица, се разкопава от края на 80-те години. При него НАИМ си партнира с Карловия университет в Прага и Университета в Ливърпул.

© Снимка: архив

Поглед от въздуха към Пистирос

А древната перла на нашето Черноморие – Аполония, привлича интереса на френските археолози:

„Аполония е най-старият град на българска територия. Основан е в края на VІІ век преди Христа – посочва Людмил Вагалински. – В проучванията там се инвестират доста средства напоследък. Резултатите са много интересни. Не говорим само за античния период, а и за Средновековието. Изследват се градът, неговият некропол, малките околни селища, тяхната организация и стопанство. Става дума за интердисциплинарни изследвания със системата „Лидар” – заснемания с лазер, с инфрачервени лъчи от въздуха, за да имаме по-убедителни резултати.”

Новите методи се използват и в т. нар. Археологическа карта на България – дигитална програма с информация за всички археологически обекти у нас, която непрекъснато се актуализира. „Това до голяма степен е и бъдещето на нашата наука, и нашето настояще – издирвания, направени с най-съвременни средства, които ситуират максимално точно и подробно всеки обект, без той задължително да бъде разкопаван, стига това да не е свързано с пари за неговото запазване” – пояснява археологът. Такава информация е много важна – например във връзка с мащабни международни проекти като газопровода „Набуко”, за който НАИМ е направил проучвания. Същото се очаква и за трасето на „Южен поток”. Свързани с Археологическата карта на България са и две международни инициативи, в които с помощта на новите технологии се издирват и локализират археологически обекти. В първата от тях партньори на НАИМ са Университетът в Ню Саут Уелс в Сидни и още 40 организации от Австралия, САЩ и Англия. Тя приключи с успех през декември. Втората също е свързана със създаването на археологическа база данни, която ще бъде вкарана в глобална и достъпна международна мрежа. В мрежата членуват организации от 24 европейски страни.

И от авангардните методи нека се прехвърлим в праисторията – към палеолита, в началото на човешката цивилизация, към древните пътища, по които се е заселвал Старият континент. Учени от НАИМ и Санкт Петербург проследяват този процес в Приазовието и Балканите. И по-точно: производството в каменната ера, културните връзки между отделните общности. В праисторията ни въвежда и друго начинание – между нашите археолози и Университета в Тюбинген, Германия. По него учените ще работят 12 години. Става дума за древната металургия по Южното ни Черноморие. Финансирането е изцяло от немска страна. С изцяло американско финансиране археолозите от БАН обучават американски студенти на античния град Хераклея Синтика край село Рупите в Югозападна България. Това са само част от международните проекти, в които родната археологическа гилдия участва.