Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Приказната къщичка

Снимка: архив

Приказната атмосфера на Коледните и Новогодишните празници бавно отшумява. Но за най-малките в София отскоро има едно кътче, където приказното вълшебство продължава безкрай. В единия ъгъл на парка „Владимир Заимов” изникна причудлива къщурка с покрив на гъбка, от коминчето на който надничат баба Мравка и пчеличката Мая. А пред входа Щурчо приканващо подрънква на китара. Пъстроцветната къщичка привлича като магнит най-малките посетители на парка, нетърпеливи да се гмурнат в света на приказките. Автор на замисъла и реализацията на „Къщичката на приказките” е режисьорът Съни Сънински.

„Искахме да избягаме от заливащата ни еднообразна вълна на детски атракции от рода на въртележки, клатушки и надуваеми замъци, където децата само се изразходват физически и емоционално се превъзбуждат”, споделя режисьорът. Така възниква идеята за къщичка на приказките в съвременен вариант.

„В рамките на 10 до 20 минути децата сядат върху една въртяща се платформа, която ги развежда из света на приказките. Пред очите им дефилират сцени от 19 много популярни в света произведения. Някои от тях са с кукли, на видео и по-най-разнообразни други способи, като всичко вътре се движи, върти и оживява пред очарованите детски погледи. Най-важното е емоционално да съпреживеят всяка приказка и да предизвикаме интереса им към четенето въобще”, разказва Сънински.

Така малката къщурка на вълшебството се оглася от весела глъч.

„По време на спектакъла малчуганите се опитват да отгатнат бързо коя сценка от коя приказка е, започват да коментират, да говорят едновременно. А на края има около десетминутен разговор с аниматора по това, което децата са видели, за поуките от него и, разбира се, за впечатленията им от спектакъла.”

Дългоносият Пинокио е героят, когото малките палавници безотказно разпознават и най-много обичат, показва практиката досега.

„Като цяло най-трудно разпознават, да речем, „Огнивото”, бъркат го с „Оловния войник”. „Снежната кралица” също малко ги затруднява, както и сцената от „Хензел и Гретел” – продължава режисьорът. – Но нашата цел е приказките да бъдат максимално разпознаваеми и да провокираме интереса им отново да се върнат към тях. Защото, завъртайки се сред 34-те приказни герои за 10-12 минути, те, докато стигнат до последната сцена, са забравили началото. Трябва да се види всичко това поне десетина пъти, докато се осъзнае напълно като всеки път се изостря вниманието на децата към една или друга приказка, с която те да се запознаят по-обстойно вкъщи.”

Приказките ще се сменят периодично, обещава авторът на идеята. Къщичката е замислена и като място за различни събития, например представяне на нови книги за деца. Или пък ще се правят спектакли върху отделни страници от българската история. През коледните и новогодишните празници посетителите получиха подарък диск с приказки на големия детски писател Ангел Каралийчев. Те са записани от ръководеното от г-н Сънински „Алтернативно театрално образователно сдружение – България на длан”.

„Ангел Каралийчев има страхотни приказки, а днес те недостатъчно се познават – изказва съжаление режисьорът. – Иска ни се следващата тематика на приказната къщичка да бъдат именно българските приказки, където ще включим широка палитра от автори. Впрочем ние и сега имаме прожекции на български народни приказки в определени дни от 14 до 16 часа.”

По принцип „Къщичката на приказките” визира възрастова категория на деца от три до десет години. „Но всъщност посетителите ни са в много по-широк диапазон от 2 годинки и половина до хора на преклонна възраст, които с радост се впускат в предлаганото им вълшебно пътешествие”, споделя с удовлетворение Съни Сънински.

По публикацията работи: Мария Димитрова-Пишо


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Българският културен институт в Париж "разказва" България на кино

"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..

публикувано на 31.03.25 в 11:15