Около 270 000 са двойките в България, които имат репродуктивни проблеми и не могат да имат деца по естествен път. Шанс за тях е методът ин витро. Миналата година се навършиха 25 години от началото на прилагането му у нас. Първото успешно ин витро оплождане е направено във Великобритания. Раждането на 25 юли 1978 г. в Олдъм на Луиз Браун променя революционно репродуктивната медицина и дава надежда на милиони бездетни двойки по света, че могат да имат свое дете. Десет години по-късно, през 1988 година, се ражда и първото заченато по метода ин витро бебе в България – Илияна.
Оттогава до днес методът набира скорост, развива се и се усъвършенства. С днешна дата успеваемостта на българските ин витро клиники е сравнима с тази в напредналите европейски държави. Точна статистика за родените през изминалите години по метода ин витро бебета у нас липсва. Има процедури, които текат в момента, случва се и пациентките да не желаят да огласяват това. Все пак родените по този метод деца в България са няколко хиляди.
„Към ин витро процедури се пристъпва в краен случай – казва д-р Даниела Савова, управител на Медицинския център за репродуктивно здраве към АГ болница „Д-р Щерев”. – Ин витро се прилага единствено при непроходимост на маточните тръби. Това е основното и е първата индикация, при която започва въобще ин-витро процедурата. Има много заболявания, които могат да доведат до необходимост от ин витро.Това е ендометриозата, възпалителните заболявания в малкия таз, които могат да доведат до запушване на маточните тръби. Мъжкият фактор също има голямо значение. Когато спермограмата е с ниски стойности, се прилага разновидност на ин витро процедурата, при която ембриолозите инжектират сперматозоид директно в яйцеклетката, тъй като количеството им е много малко и те нямат оплодителна способност. В основни линии това са причините, които могат да доведат до ин витро. Случва се да има и стерилитет с неизяснени причини. Всичко е наред при мъжа и при жената, но не настъпва бременност. Тогава ние правим диагностично ин витро, за да преценим какви са шансовете за успех.”
Достатъчно информирани ли са семействата в България за възможностите, които предлага ин витрото?
„В България има над 25 ин витро центъра, които са специализирани точно по тези въпроси – посочва д-р Савова. – Много от личните лекари е необходимо да знаят и да насочват своите пациенти към специализирани центрове, за да се провеждат по-специфични изследвания и да се определя поведението при дадена двойка. Не са малко жените и двойките, които не знаят къде да се насочат. В същото време информация има. Има пациентски организации, които също информират къде може една двойка да направи своята консултация. Изборът е голям, специалистите в България са много – както лекарите, така и ембриолозите. Така че подходяща консултация и лечение могат да бъдат проведени у нас, и те не отстъпват на големите световни клиники по ин витро оплождане.”
Заради по-ниската цена на процедурата и високия професионализъм на българските лекари, клиниките за ин витро в България са търсени и от чуждестранни пациенти.
„Ние постоянно се усъвършенстваме и развиваме, като участваме в много международни научни форуми – казва д-р Савова. – Имаме обмяна на опит с водещи европейски и световни клиники. Развитието на ембриологията, генетиката, имунологията ни дава възможности за разгръщане на постиженията в тази сфера. Всичко това, а и внедряването на нови методики, както и модерното оборудване ни стимулира да вървим напред.”
Достъпна ли е цената на ин витро процедурата за българите?
„Ин витро процедурите са скъпи – пояснява д-р Савова. – Една процедура с медикаментите и консумативите е около пет хиляди лева. В чужбина обаче е доста по-скъпо. Факт е, че здравната каса преди години отпусна средства за медикаменти, след това се появи и фонд „Асистирана репродукция”. След като той одобри пациентите, те имат право на три опита ин витро, като фондът отпуска до пет хиляди лева за едно ин витро. И тъй като успеваемостта не е сто процента, това допълнително натоварваше пациентите. Именно този фонд дава възможност на много български двойки да имат дете.”
Международният конкурс за комуникация на науката FameLab има за цел да открие, обучи и даде платформа на най-изявените нови учени в света. Конкурсът е създаден през 2005 г. от най-големия и престижен фестивал за наука – този в Челтнъм, Великобритания...
Ден на Европа или Ден на победата? 8-ми или 9-ти май? Не че постоянно не се сблъскваме с обществено разделящи ни теми, а настоящата дата 9 май – победата над нацистка Германия през 1945 година във Втората световна война, също предизвиква дебати..
Столичната библиотека ще отбележи празника на библиотекаря, 9 май, с Ден на отворените врати, съобщават организаторите. Специално за празника на площад "Славейков" ще се състои литературно четене с музикална програма. Библиотеката ще покаже на..
През 2025 г. България отбелязва 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, която предшества кирилицата . По този повод..
В началото на 60-те години на м.в. се приема, че състоянието на водните запаси на страната ни е недостатъчно за нуждите на земеделието, затова започва..
В "България днес" на 13 май слушайте: 01:55 - Актуална информация от България и света 10:18 - Прогноза за времето у нас и по света..