Кое е това българско село, в което вишните виреят най-добре, бликат лечебни минерални извори, а в кметството човек може да се препъне в мраморен капак на античен римски саркофаг? Китното селце се казва Баня и се намира на девет километра от град Панагюрище, Южна България. За историята и днешното битие на жителите му разказва Радка Мутева, библиотекарка в местното читалище „Пробуда”.

Баня е разположена в южните склонове на Средна гора, в близост до връх Лисец. Селото се е простряло по двата бряга на река Банска Луда Яна. Намерените древни останки, между които каменен чук, свидетелстват за живот тук още от палеолита (старокаменната епоха). Смята се, че първото трайно селище датира от времето на траките. По-късно следи са оставили и римляните.

„Топлите минерални извори са причина за възникването на нашето селище по тези места още в древността – казва Радка Мутева. – Затова свидетелстват намерените плочи с образ на тракийски конник. Тук са открити и монети от времето на Филип Втори Македонски. Но най-голямата археологическа находка, открита през 1987 г. в района на Баня, е антична римска гробница с уникален саркофаг, датиращ от ІІІ-ІV век пр. н. ера. Капакът му е изложен в кметството. Много е красив – мъж и жена са полегнали заедно прегърнати. Част от главата на жената е унищожена от времето, а тази на мъжа въобще липсва.”

Някога римляните изградили път, който свързвал селището с Филипополис (днешен Пловдив) и Константинопол. Край този път днес се виждат останки от военна крепост, наричана от местните Калето. Стените й са дъгообразни с разположени по тях кули. В подножието извира един от топлите минерални извори на село Баня. Всъщност тези извори са част от емблемата на селото с около 850 жители. Другото са вишневите градини. При минералните води търсят лек хора със заболявания на опорно-двигателния апарат не само от България. Балнеосанаториумът разполага със закрит минерален басейн, работи и миньорската почивна база. Село Баня има и открит минерален басейн с олимпийски размери за радост на децата и не само на тях. Условия за отдих предлагат няколко къщи за гости. Смята се още, че водата от Аязмото, така наричат един от минералните извори, лекува очни болести. А какво става с прочутите вишневи градини на село Баня, които напролет изглеждат като нагиздени моми? Част от тях обаче са изкоренени, защото трябва да се подменят. На тяхно място фирма-арендатор на овощните градини засажда не друго, а…сини сливи. „Вишневият рай вече не е това, което беше, преди години през юни-юли тук се беряха тонове вишни”, казва Радка Мутева. Затова и една от почивните станции по времето на социализма е носела не друго име, а „Вишна”, но днес тя не работи. Преходно-континенталният климат на село Баня благоприятства отглеждането на вишневите дървета и други овошки, добавя тя. Какъв е днес поминъкът на жителите на село Баня? И тук, както в други български села, по-възрастните жители са повече.

„Да, старите хора са повече от младите, но младите нямат препитание, няма какво да ги задържа тук – казва Радка Мутева. – По времето на социализма имахме три почивни станции, където можеха да работят, защото хората се лекуваха в тях. В момента младите търсят препитание в чужбина, а някои работят в близкия град Панагюрище. Най-много млади хора от селото работят в Испания, Италия, Гърция, Ирландия. Няколко души са в Канада и вече живеят там постоянно. Едно момче спечели Зелена карта и остана да работи и живее в САЩ. Наше семейство живее в Шотландия, жители на селото работят и в Англия. Това са все млади хора до 30 години.”

В центъра на селото се издига бронзовият паметник на поп Грую Бански, съратник на Апостола на свободата Васил Левски, а по-късно заедно с други жители на селото – участник в Априлското въстание срещу османската власт от 1876 г. Поп Грую е заклевал участниците в събранието в местността Оборище, на което се взема решение за началото на бунта. На него дължим книгата „Записки по средногорското въстание” – свидетелство за революционния устрем от онези години. Днес фигурата на поп Грую с вдигнати ръце, стиснали меч, напомня за бурната история на селото.

Снимки: архив село Баня