Събитията в Украйна продължават да са напрегнати и противоречиви. Управляващата Партия на регионите и опозицията не успяват да се договорят за изход от политическата криза. Парламентът прие законопроект за амнистия на участници в протестите, които са следствени или пък обект на вече приложени санкции. Амнистията обаче би влязла в сила, ако протестиращите освободят окупираните административни сгради. Опозицията твърди, че ще продължи да протестира, защото смята, че с амнистията управляващите искат да прехвърлят на нея отговорността за ставащото в държавата. София следи развитието на събитията с висока загриженост и има сериозни основания за това.
Украйна е един от основните търговски партньори на България. Заема 14-о място в общия стокообмен, като формира 1,2% от износа и 2,5% от вноса на България.
В Украйна има голяма етническа българската общност, наброяваща около 225 000 души, а поради високия интензитет на двустранните връзки и други причини, там пребивават и много български граждани.
Не на последно място, Украйна е страна, на която България отдава високо значение и заради своите външнополитически приоритети. Обект е на т. нар. Източно партньорство – политика на ЕС за сътрудничество с бившите съветски републики, на която България е активен сподвижник. Страна е също така на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество /ОЧИС/, чийто ротационен председател в момента е България. Събитията в Украйна не благоприятстват осъществяването на целите, които България си поставя за засилване на политиката на Източно партньорство и за увеличаване на взаимодействието на ОЧИС с други формати на регионално сътрудничество.
Изхождайки от тези обстоятелства и в контекста на конкретната ситуация в Украйна, България зае позиция с няколко съществени аспекта.
На първо място, според София решаването на политическата криза в страната трябва да е дело на самите украинци, без всякаква външна намеса. При все това външното министерство неколкократно призова украинските власти да зачитат основните права на гражданите, а опозиционните сили да са сдържани и умерени в действията си. Външният министър Кристиан Вигенин подчерта, че при наличие на диалог и сдържаност ще бъдат избегнати по-сериозни събития в Украйна, които да дестабилизират не само страната, но и региона.
Във връзка с отказа на Киев да подпише споразумение за асоцииране на Украйна към ЕС, който отказ всъщност предизвика драматичните събития в страната, България смята, че съюзът трябва да продължи да работи за подписване не само на такова споразумение, но и на споразумение за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия, веднага след като Украйна бъде готова за това.
София не крие, че позициите й спрямо ставащото са еднопосочни с тези на ЕС и, както външният министър Вигенин изтъкна, „всичко, което официално излезе като заключение от ЕС, е и наша позиция.” Реакциите на българското правителство спрямо ставащото в Украйна може да бъдат окачествени най-общо като сдържани и изчаквателни. Не съвсем такава бе реакцията на президента Росен Плевнелиев, който заради ставащото отмени предвиденото си за месец май посещение в Украйна. Според външния министър Вигенин, да откаже визита си е право на държавния глава, но до датата, за която тя е била предвидена, ситуацията може много да се промени.
България осъмна в бяла приказка и денят ни напомни, че всичко тече, всичко се променя. Дали това важи и за родния ни парламент?- Йоан Колев тръгна по следите на отговора. Изкуството, като по- безболезнен и ясен начин да..
В сряда , 13 ноември, през нощта от югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, в планините над 500 м надморска височина – от сняг. Без валежи ще е в Северозападна България. През деня от запад валежите временно спират, най-късно в североизточните..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..