На 1 февруари по новия, григориански календар или на 14 февруари по стар стил България отбелязва Трифон Зарезан, празника на лозата и виното. На този ден се зарязват лозите, за да са готови за съживяващата пролет. По нашите земи вино се е ляло от незапомнени времена. Траките, най-старото известно ни с името си население по тези места, са били и сред най-прославените винари в древността. Традиция, която е жива и днес.
България никога не е произвеждала по-добри вина.
Това твърди Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара /НЛВК/. И добавя, че през последните две десетилетия в бранша се извърши истинска революция, финансирана до голяма степен от фондовете на Общата селскостопанска политика на ЕС. Така бяха обновени голяма част от застаряващите лозови масиви и модернизирани производствените мощности.
„Има изключително израстване по отношение на начина, по който се създават и отглеждат лозята, както и по отношение на винификацията, казва г-н Радев. Много пари бяха инвестирани в най-съвременни технологии. И Българското вино има днес качествено ново лице. Предлагаме много добро съотношение цена-качество, отлични вина с чудесен дизайн и история зад тях. Предизвикателството сега е светът добре да чуе тази новина.”
Едва ли ще се върнат някога златните времена за българското вино от миналото, когато през 70-те и 80-те години на м.в. България заемаше 5-то и 6-то място сред износителите на вина в света, смята експертът. - Мощното навлизане на този пазар на „новия” винарски свят – Аржентина, Чили, Австралия, Нова Зеландия, коренно го промени, разбивайки хегемониата на традиционните винопроизводители Франция, Италия, Испания. По същото това време България преживя и сътресенията на прехода към пазарна икономика, от монопол и гигантизъм в производството и износа на вино към възникването на безброй малки бутикови изби. Бяха загубени традиционни пазари в бившите комунистически страни. Завоювани бяха други.
„В страни като Англия, Германия, Белгия, Холандия, Скандинавските страни, българското вино достигна своя пик на продажби в началото и до към средата на 90-те години, припомня г-н Радев. Последва обаче силен спад, дължащ се до голяма степен на агресивното навлизане на вина от „новия” свят, от което пострадаха дори винопроизводители като Франция и Италия.”
Традициите на „стария” винарски свят съчетаваме с устрем и новаторство
„България носи традицията на „стария” свят в областта на винарството. Но браншът има и иновативния дух на вината от „новия” свят, което е негово достижение”, е убеден председателят на НЛВК.По думите на Радослав Радев, пикът на голямото любопитство и интерес към вината от „новия” свят бе достигнат малко след 2000-та година и вече се наблюдава лек отлив и връщане към традиционните винопроизводители.
Българското винарство се възражда и започва да връща пазарите си
„Най-големият ни пазар е отново Русия, където исторически сме пласирали най-големите обеми, казва винарят. Хубавата тенденция е, че през последните няколко години България започва да продава там и в средния и по-висок ценови сегмент. Същото се отнася и за Полша, друг възвърнат пазар, заедно с Чехия. В миналото българските вина са заемали около една трета от полския пазар. България е продавала там повече вино от Франция, Италия и Испания взети заедно. В момента бавно възръщаме позициите си, като българското вино се изтегля от най-ниския семент и навлиза в този на средните и високите цени.”
Подобно явление се наблюдава доста бавно, но сигурно, и на нашите стари пазари в Западна Европа. Продават се по-малко български вина, но с поглед към лавиците с по-високи цени. Шанс за индустрията е появата напоследък на големи нови пазари като Китай и Индия. Износът на български вина в Китай бележи тенденция към трайно нарастване. В рамките на финансирана от ЕС програма за популяризиране на европейските вина в трети страни, България прави усилия нашите вина да намерят по-добро място на пазарите в САЩ, Швейцария, Сингапур, Япония, Виетнам и Китай.
Залог за намиране на своя ниша в световния винен океан са местните винени сортове, които бяха малко пренебрегнати през последните десетилетия. Любопитството на българските консуматори и винопроизводители доведе до засаждане на много нови чуждестранни сортове като сира, пино ноар, малбек и т.н. “Не изпускаме от поглед и традиционните местни сортове”, уверява председателят на НЛВК, добавяйки, че “в момента се правят нови насаждения от сортовете мавруд, мелнишка лоза, памид, гъмза, рубин, но резултатите ще усетим в близко бъдеще”.
2013-та бе изключително добра година за българското винарство. Гроздовата реколта бе много богата и с добро качество. Очаква се от нея да се произведат рекордни количества вино – около 200 млн. литра срещу 127 млн. през неблагоприятната 2012-та. Запомнете винената реколта 2013-та, защото не е тайна, че добри вина се получават само от хубаво грозде.
Председатели на Общински съвети от Кюстендилска област се събраха на граничната гара Гюешево, за да декларират желанието си за ускорено строителство на автомобилното и железопътното трасе на Коридор № 8. Председателят на Общинския съвет в..
Пистите в трите големи зимни курорта на България – Боровец, Банско и Пампорово, са добре заснежени преди официалния старт на сезона, предава БГНЕС. Сезон 2024/2025 ще бъде открит в Боровец на 15 декември. Добра основа от сняг е натрупала в..
Отборът на Втора английска гимназия в София "Томас Джеферсън" спечели Шестото европейско състезание по право за ученици, което се проведе в Румъния, съобщи Министерството на образованието. На състезанието ученици правят симулация на съдебен..
Повече от седмица историята на семейство животновъди, отглеждащи автохтонни породи овце привлича вниманието на обществеността в България, но и на..
Крайморският град Черноморец отбелязва на Никулден своя празник. Свети Николай е почитан като покровител на рибарите и моряците. Ежегодно на тази дата се..
В събота, 7 декември, минималните температури ще са от 2 до 7°, в София 2°. Времето ще бъде облачно, ветровито и с валежи. В Североападна България и..