57-милиметрово зенитно оръдие и танк – това може да се види в центъра на село Бошуля, община Септември, един от най-добрите винарски райони на страната. Скоро към колекцията ще се прибави и ...самолет. Любен Христосков, кмет вече трети мандат, осъществява успешна PR акция, за да привлече вниманието към това средно за сегашните мащаби село в България. И засега успява. Дали поради това „въоръжение” в центъра на Бошуля, пред което на 2 юни, денят на Ботев и загиналите за свободата на България, се строяват запасните военни от селото, или по друга причина, но крадци тук не припарват.

Тежащият 42 тона танк Т 72 М, предпоследен модел руско производство, още е на въоръжение в 40 държави по света, казва Любен Христосков, който преди битието си на кмет е бил полицай. В случая танкът е атракция, с която друго българско село не може да се похвали. Дарители - местни бизнесмени събрали парите, за да се купи машината, на която са свалени двигателят, скоростите, картечницата, военното оборудване, лазерите. „Идват много хора, гледат, снимат се пред танка и оръдието и така малко по-малко нашето село се прочу”, хвали се полуусмихнат кметът. Но ако отхвърлим шегата, че танкът и оръдието в центъра на Бошуля стряскат, то наистина жителите на селото – българи и роми, живеят спокойно.

„Да не предизвикваме дявола, но в нашето село наистина се живее спокойно и няма кражби, казва Любен Христосков. – В селото имаме около 60-70 човека роми, на практика и ромите, и българите съжителстват добре помежду си,  вече има и смесени семейства. Повечето млади хора от ромски произход работят в чужбина, другите са трактористи, правят алуминиева дограма, много възпитани хора са.”

Освен благодатния климат и добрата почва за развитие на лозови насаждения, вероятно това е и една от причините за сериозната инвестиция в земеделска земя на фирма от Германия. Христосков пояснява:

„Немска фирма започна да изкупува земя, за да сади лозя. Вече насадиха около 250 дка, но са закупили към 400 дка. Ако до есента не започнат строителството на винарска къща, това ще стане най-късно догодина напролет, защото лозите започват да дават плод. Хубавото е, че в селото се откриват работни места. Миналата година немската фирма назначи около 12-13 човека за сезонна работа, в бъдеще ще имат нужда от повече хора.” 

Младите от Бошуля, които и тук са по-малко от възрастните, се възползват от стратегическото място на селото.То е на 13 км от областния град Пазарджик и на 6 км от общинския център град Септември. Това дава възможност за бързо придвижване до работното място на онези, които работят в двата града, но вечер се връщат у дома, на село. Сега то наброява 810 жители, а преди около 60 години са били двойно повече – 1550 души, казва Йорданка Венчева, която ни повежда из интересната история на Бошуля. Тя самата е правнучка на Мартин Кацаров, един от основоположниците на освободителното движение срещу османските поробители, заточен и починал в Диарбекир.

„Село Бошуля е основано през 1650 година от няколко рода, дошли от различни краища на България, разказва тя. – Преди това, през 14 или 15 век тук е имало селище с черква на името на Богородица, което е било опожарено от турците. Но до ден днешен името на тази местност си остава Богородица. При разкопаването на земята се намерени парчета от глинени съдове, тухли, което доказва съществуването на човешки живот. Името Бошуля произлиза от името на Босул, млад и силен юнак, който се е борил срещу османските нашественици. Сегашната ни църква е строена между 1830  и 1860 г. от самоковски и трънски майстори, изографисана е от най-добрите ученици на Захари Зограф, чийто оригинален иконопис е запазен и до днес. В двора й се намирало и първото училище от две-три стаи, където нашите прадеди са се учили на четмо, писмо и вероучение.”

Днес село Бошуля няма училище, то е закрито преди 12 години. А сградата му е купена от английски гражданин. Малкото деца ходят на училище в съседно село. Но, радостното е, че в Бошуля има детска градина и тя работи за радост на родителите. „Носи се поверие, продължава Йорданка Венчева, че голямата и красива църква е построена с жълтиците, които Мартин и неговата хайдушка дружина са обирали от преминаващите богати османци.”

Снимки: архив на село Бошуля