„Всяка една щура идея може да е печеливша” – в това е уверена 50-годишната Дешка Кротева, жителка на китното село в Рила планина. От Горно Драглище хората не си отиват, напротив, връщат се завинаги. И това го отличава от толкова много други български села, които постепенно се обезлюдяват и вървят към забрава. В Горно Драглище животът кипи, ритъм и движение разместват въздушните пластове. Млади и стари живеят в щастлива симбиоза, а зачитането на традициите и предаването им в най-чист вид на следващите генерации тук е като закон Божи.

Да се обича и пази българското, да се съхранява уникалността на местните продукти и храни – на това тук учат децата от най-ранна детска възраст.

„Пазим това, което сме научили от нашите родители, защото е безценно, а това е шансът на селото ни за препитание и сега, и в бъдеще”, уверено казва Дешка Кротева. Интересна е съдбата й. Някога учила за шивачка в средно специално училище в Петрич. След това заедно със съпруга си потъва в дебрите на частния бизнес. „Имахме цех за производство на хляб, известно време отглеждахме и крави. След това отворихме цех за трикотажни изделия, но в крайна сметка решихме да се занимаваме със селски туризъм и не сбъркахме.” Семейството има къща за гости и посреща любители на чистия въздух и красивата българска планина не само от България. От значение е и това, че Горно Драглище отстои само на около 15 км от ски курорта Банско и е само на 12 км от Разлог. Идеи как да развлича гостите и да ги накара също да заобичат българското, у Дешка колкото щеш. Тя с удоволствие им показва тъкачния стан на баба си, желаещите могат да опитат как се тъче българска черга. За по-безстрашните има друго занимание – да издоят кравата. За селото, в което се е родила, живее и очаква вече трето внуче, Дешка Кротева разказва:

„Ние се намираме в южната част на Рила, а в същото време сме обградени с трите планини – Рила, Пирин и Родопите. Малко населени места могат да се похвалят с това. Жителите ни са около 1100 човека, живо село сме, имаме основно училище от 1 до 8 клас, детската градина е пълна с деца. Може да каже, че сме много задружни. Освен че пистите на Банско са близо до нас, не сме далече и от минералните води на село Баня. От селото започват екопътеки с обучени местни водачи. Така че, който дойде тук, няма да скучае. Освен с красивата природа, може да се запознае и с домашните занимания в една селска къща.”

Сред запазените традиции на Горно Драглище, и по-специално в семейството на Дешка Кротева, е онзи уникален продукт, за който в края на миналата година тя получи наградата „Пазител на традициите”. Чрез онлайн гласуване на публиката в конкурса на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите нафпавокът, произведен от фамилия Кротеви, обра овациите. Месният деликатес, наричан още българското прошуто, е специалитетът, с който дошлите в къщата на Дешка гости са гощавани. Неповторим е вкусът на нафпавока, който се прави само през месеците декември и януари от прясно свинско месо и подправки. И то от най-доброто месо на закланото прасе. Спокойно може да се каже, че сурово-сушеният деликатес превъзхожда световноизвестни видове колбаси.

„Ние държим много на домашното и искаме животното да е гледано в добри условия, казва Дешка Кротева. – Изрязва се най-доброто месо на прасето – това е рибица, бут и плешка. Слагат се и подправки – кимион, копър и кориандър, нищо повече. И разбира се – сол на вкус. Пълни се в черва. За това нещо има майстори, всеки не може да го прави.”

След това деликатесът се суши на няколко фази, известни само на онези, които го приготвят. Това трае няколко месеца, докато побелее отвън, подобно на други сушени колбаси. „Нафпавокът не може да се яде по всяко време, казва Дешка Кротева. – Ако се хапне от него през март, вкусът му е един, а през лятото и есента друг, добавя 50-годишната жителка на Горно Драглище. Семейството прави този продукт повече от 70 години.

И още нещо – селото много често посреща деца от различни краища на страната на т. нар. „Зелено училище”. С радост местните ги запознават с обичаите на този край, с тукашните гозби, разкриват им тайните на красивата планина. Целта е една – любовта към българското да се разгори в малките сърчица.

„На децата показваме как да се държат сред природата, учим ги да познават билките. Те точат и баница. Така за няколко дни не се сещат за компютъра или за мобилния телефон. И казвам на местните баби, че има смисъл от това нещо. Защото ние разчитаме на подрастващото поколение.”

А наградата за всичко това става още по-голяма, когато доволни от дните, прекарани в Горно Драглище, децата доведат и родителите си на почивка.