Месец март бе силен за опозицията, но и месец на политическата безтегловност. След като доста време политическият процес беше лесен за обяснение, имаше два ясни лагера – властта и протеста, сега лагерите се размити. Забелязва се и един парадокс – точно когато уличните протести стихнаха, правителството изглежда най-уязвимо. Това са изводите на Димитър Ганев и Първан Симеонов – анализатори от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”.

Политическият март беше месец на ГЕРБ. Независимо от създадения инициативен комитет за събиране на необходимите 500 хил. подписа за референдум за изборните правила, предложен от президента, те станаха факт благодарение на тази политическа партия. „БСП загуби от украинския конфликт и невъзможността да заеме твърда позиция”, заяви за Радио България политологът Димитър Ганев.

„ГЕРБ успя да се легитимира като единствена опозиционна сила, продължава политологът. На първо място виждаме слаба комуникативна способност на правителството да обясни каквото и да е като свой успех. Това е от месеци насам. На второ място – по най-важния политически казус /украинския конфликт/ не виждаме заемане на единна твърда позиция. ГЕРБ иззе инициативата за референдума, като фактически събра подписите. Никой не оспорва този факт. Проучванията показват, че за трети пореден месец левицата върви в тенденция надолу, а ГЕРБ – нагоре. Това потвърждава и тезата, че уличният натиск мобилизира електората на БСП и в момента, в който той е отслабнал, се наблюдава и демобилизация на червения електорат. Вероятността БСП да остане втора вече изглежда почти сигурна, а това ще доведе до силна война на интерпретации от страна на политическите субекти.”

Според Димитър Ганев, въпреки че ГЕРБ е успял да обедини силите извън властта, на изборите ще се изправи пред политическа изолация.

„Той не може да си намери партньор, заяви политологът. – Защото за четири години ГЕРБ успя да смаже всички свои партньори. Разруши всички мостове между партията и другите партии. Не остави и грам съмнение, че той така ще процедира и занапред. Това го доведе до уникалната ситуация, в която при парламент от четири партии, антагонисти като ДПС и „Атака” са готови да си стиснат ръката само бившите управляващи да не са на власт. Този проблем не е решен и до днес. В началото Реформаторският блок бе категоричен против взаимоотношения с ГЕРБ, но вече поомекна. Недобрите перспективи, които виждаме пред реформаторите, не позволяват на ГЕРБ да разчита на тях като евентуален партньор при едни нови предсрочни парламентарни избори. Кампанията за предстоящите през месец май избори за Европейски парламент ще съдържа три много оспорвани надпревари – БСП и ДПС, подкрепящи управлението, опозицията ГЕРБ и Реформаторския блок. Новата политическа партия „България без цензура”, която към момента има сравнително добра електорална подкрепа, и проектът АБВ на президента Първанов(2002-2012) ще се борят за легитимност, а националистическите формации „Атака” и НФСБ – за надмощие между тях”.

Ситуацията в Украйна, анексирането на Крим и българската позиция за Радио България коментира политологът Първан Симеонов.

„Ние имаме българско малцинство, ние сме икономически обвързани с Русия и са нужни ясни гаранции, че българската икономика няма да изгуби много от евентуални икономически санкции, заяви той. Но ние сме част от европейското политическо семейство, което означава, че нашата позиция трябва да е в синхрон с него. До този момент официална София се опитва да балансира. Външният министър Кристиан Вигенин имаше знаково посещение в Киев. В същото време БСП претегля на прецизна везна всяка дума в своята политическа позиция. Създава се дори впечатление за хаотичност, но умело външнополитическо поведение може да я направи поливалентна. Съмнявам се, че България може дълго време да пребивава в тази позиция, защото в един момент трябва да се определи. Това, което звучи успокояващо от днешна гледна точка, е, че самата Европа не е с много определена позиция между политика и бизнес.”