Стане ли дума за златни плажове и разбиващи се морски вълни, първата ни асоциация обикновено е за загорял сърфист, впуснал се в приключението да ги подчини. Оказва се обаче, че овладяването на морската стихия е предизвикателство не само за любителите на екстремни преживявания, но и за учените. В момента изследователи от цял свят се опитват да покорят енергията на вълните и да я превърнат в електричество. В голямото състезание участват и българи. Малък екип от Института по системно инженерство и роботика към БАН, под ръководството на проф. Генчо Стайнов, работи над създаването на интелигентно устройство, което да извлича енергия от морските вълни в сърфовата зона.
„Целта ни е то да може да се използва по нашето крайбрежие, което е с по-нисък вълнов потенциал и да е възможно най-евтино, така че да е достъпно за повече хора“, обяснява Божидар Найденов, който е докторант към института и участва в развитието на тази нова за страната ни научна област. От подобно мобилно устройство могат да се възползват всички любители на къмпингите и дивите места, където няма достъп до електропреносната мрежа. С негова помощ може да си захраните например хладилник, мобилен телефон, телевизор или да озвучите вечерта около лагерния огън с приятна музика от радиото. Една от причините човечеството все още да не оползотворява вълновата енергия е рязкото й повишаване по време на бури. За усилията на нашите учени да се справят с това предизвикателство разказва Божидар:
„Най-важното за това устройство е устойчивостта му на бури, тъй като енергията на вълните се вдига стотици пъти по време на буря. Дори в Черно море енергията, която пренасят вълните е 200-300 пъти по-висока и няма устройство, което да издържи на такова многократно повишаване. Затова то трябва да е лесно защитимо. Предишният вариант на устройството ни от 2012 г. е създадено да работи в дълбоки води. Идеята при него е, че когато дойде буря и се повиши енергията, то само разбира, тъй като произвежда повече енергия, и се потапя на дъното. Достатъчни са му дори 4 м. да влезе под повърхността и това е съвсем безопасно за него. Когато премине бурята, то отново изплува на повърхността и продължава да работи. Най-новата ни разработка е за места, където морето е по-плитко. Тогава устройството би могло да се изтегля само на брега. Много важен аспект за устройството за извличане на енергия от морски вълни е именно издръжливостта на бури. Другото интересно нещо в последното ни устройство е опростената му конструкция. Стремим се да е възможно най-евтино и най-опростено, тъй като простите неща са най-ефективни, най-здрави, най-лесни за поддръжка. Това устройство успява да извлече 20% от енергията на вълните.“
Българската разработка е на ниво прототип и предстои да бъде доразвита и усъвършенствана. Една от целите на учените е също да популяризират този вид зелена енергия и да я направят по-достъпна за повече хора. Въпреки ниското заплащане в БАН, Божидар споделя, че Академията е „страхотна основа и добро начало за млади учени, особено в областта на техниката и машиностроенето”. Самият той е завършил „Индустриално инженерство” в Английския факултет на Техническия университет в София. В момента е трета година докторант в Института по системно инженерство и роботика и му предстои защита на дисертация. Убеден е, че българските учени по нищо не отстъпват на своите колеги на Запад, но проблемът е в липсата на достатъчно средства да реализират своите иновативни идеи. Божидар е имал възможността да почерпи от опита и на утвърдени западни специалисти в областта на роботиката. В Швеция в продължение на пет месеца работи над бакалавърската си дипломна работа, а през 2012 г. прекарва близо половин година специализация във Франция. За избора си да се посвети на науката и на роботиката по-специално, 27-годишният мъж споделя:
„Още по време на бакалавърската си степен посетих университета в Йоребро (Швеция), където усилено се занимават с роботика. В лабораторията им има много силен български екип. Още тогава успях да се докосна до тази област на науката и да видя, че е нещо трудно, но и изключително интересно. Там видях страшно интересни роботи, много бързи. Роботиката е много широка област, можеш да се занимаваш с механика, с управление, с конструиране, а не само с едно тясно специализирано нещо. Обхваща много области от инженерната наука.“
В четвъртък ще е облачно. Валежите ще продължат и ще са значителни в Централна Северна България, където ще пада сняг. Във високите котловинни полета в Западна България и Западния Предбалкан също ще вали сняг. В Родопската област и Североизточна..
България скърби за загубата на човешки живот при катастрофата на пътническия самолет на азербайджанските авиолинии в Казахстан. Това написа президентът Румен Радев в своя профил в социалната мрежа „Х“ по повод на авиокатастрофата, отнела човешки..
За пета поредна година от Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia зарадваха столични с подаръци, поставени при градските статуи. Всяка година фотографът Иван Шишиев и съпругата му купуват книги за жителите София, опаковат ги и слагат при статуите в..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..