Само за година България успя да разработи модел за прогнозиране на необходимостта от работна сила в средно- и дългосрочен период – съответно до 2018 г. и до 2028 г. В други държави това отнема доста години работа на солидни научни екипи. У нас четирима души, опирайки се на данни от националната статистика, НОИ, НАП, както и на утвърдени международни и европейски практики, създадоха математически модел, посочващ секторите с потенциал за нови работни места и търсенето на кадри с определена квалификация.

„В рамките на този проект се опитваме да направим прогнози за потребностите на пазара на труда”, казва социалният министър Хасан Адемов. „И какви характеристики трябва да притежава работната сила, за да не стигаме до ситуация, в която има предлагане на работни места от страна на бизнеса, а от друга страна – невъзможност пазара на труда да отговори, поради квалификацията, която притежава работната сила. Така ще се види от какви специалисти има нужда, а това се отразява на приема в професионалните училища и във висшите учебни заведения. Това е начин да преодолеем прословутото разминаване между кадрите, които предлага системата на образованието, и това, което иска бизнеса като работна сила.”

В бъдеще икономиката ще има нужда най-вече от среднисти с професионална квалификация, сочат данните от прогнозния модел. Това работи в полза на предвижданата дуална система на професионално обучение, при която теория и практика вървят ръка за ръка. С малък шанс да намерят работа са нискоквалифицираните. До 2018 година най-много разкрити работни места, съответно възможности за работа, ще има в търговията, ремонта на автомобили, образованието, строителството, транспорта и др., сочат данните. Това със сигурност ще намали броя на хората без работа, които сега надминават 400 хиляди души. По данни на Агенцията по заетостта, около половината от тях или 180 хиляди души, регистрирани в бюрата по труда, са с основно или по-ниско образование. В близките четири години пазарът на труда ще продължи да изпитва глад за лекари, инженери, IT специалисти, учители, оператори на машини и др. И това не може да бъде другояче, тъй като България отдавна изнася висококвалифицирана работна ръка. Всеки четвърти от завършилите висше образование работи в чужбина, според експерти на БСК. Искрен Ангелов, ръководител на проекта, уточнява:

„Най-много висшисти през 2018 г. ще бъдат заети в икономическата дейност образование – 135 хиляди, на следващо място, с малко над 90 хиляди работни места се нарежда икономическата дейност „търговия, ремонт на автомобили”. На трето място най-много работни места за висшисти ще има в сферата на държавното управление, следват осигурителната система, застраховането и здравеопазването. Кадри със средно образование ще се търсят отново в търговията с автомобили, както и в тяхната поддръжка. Следва строителството, където прогнозите показват, че това е един от секторите с потенциал за растеж и в краткосрочен период ще има откриване на нови работни места.”

Транспортът, логистиката, текстилната промишленост, услугите, туризмът, производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия са секторите, които са перспективни при търсене на работа. Ако се спрем детайлно на сферата на образованието, данните от прогнозния модел сочат, че в близките четири години най-голямо ще е търсенето на учители за средното образование – от пети до дванадесети клас. В сферата на финансите ще са необходими касиери-висшисти, а в здравеопазването освен здравни мениджъри, ще се търсят медицински сестри и акушерки.