Преди години една от легендите ни в „белия спорт” – Божидар Пампулов, беше казал, че в даден ден можеш да надскочиш себе си, но не и нивото на българския тенис. Тогава България с Любен Генов и братя Пампулови елиминира Белгия в лицето на именитите Хомберген и Миньо и се класира за третия кръг в Европейската зона на Купа „Дейвис”. За четирите десетилетия оттогава нещата доста се промениха. Появиха се сестри Малееви, топ-играчи като Милен Велев и Орлин Станойчев, а в най-ново време, разбира се, Цветана Пиронкова и Григор Димитров. За малка страна като нашата това е много. Но достатъчно ли е?

През уикенда българският Дейвис-тим надделя в Атина над гръцкия с четири на една победи в плейоф за оставане във втора евро-африканска група. Този изход беше предизвестен, защото никой в Гърция не си и помисли, че могат да победят… Григор Димитров. След втория ден България поведе с 3:0 и всичко бе решено. В последните две срещи нямаше нужда Григор да играе и правилно оставиха младият дебютант Динко Халачев да се обиграва. За съжаление той, макар и трудно, загуби от четвъртата ракета на гърците Александрос Якупович. Хубавото е, че нашата втора ракета Димитър Кутровски спечели и двата си мача поединично и партнира блестящо на Григор Димитров в срещата на двойки, което реши всичко в наша полза. Така България остана във втора Евро-африканска група. И тук е проблемът – не се качваме в по-горната лига. За да стане това един Григор не е достатъчен. Видя се в други срещи за купа „Дейвис“, с Финландия например. Пропастта между Димитров и останалите е някъде около 300 места в ранглистата на АТР. Тези момчета, разбира се, не са виновни, че нямат неговия талант. Те се представят много добре на турнирите за тяхното ниво и прогресират. Но именно те, а не Григор Димитров определят и нивото на българския тенис. Той просто е поставил летвата. Много високо. А гърците в момента не са аршинът, по който да се мерим в тениса. Те отпаднаха в по-долната група. Но да погледнем в нашия „двор”. Казахме за високата летва. В момента има дузина 14-15-годишни тийнейджъри, които в близко време могат и ще тръгнат да се мерят по нея. Същото е при момичетата след Пиронкова. Винаги става така, когато се появят „бели лястовици” в този спорт. Трябва само да изчакаме. Време трябва.