Христос Воскресе!

Това е радостният поздрав, който като тържествено ехо се носи по целия християнски свят. Днес за нас е най-големият и чуден празник на Църквата – Христовото Възкресение. Митрополитът на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа Негово Високопреосвещенство Антоний разказва за духовния смисъл на този ден:

„Църквата възпява този светъл ден като празник на празненствата. Бог със своята неизмерима любов към нас, човеците, ни изпрати своя единороден син, който да ни покаже по-съвършен път. Път, който всички ние да следваме, водени от вярата, грижата и любовта. Христос възстанови разрушената връзка между Бога и човека. Спасителят на света се роди и заживя сред нас, човеците, пострада доброволно на кръста. Но всички ние трябва да помним, че без Голгота няма и Възкресение. Този светъл празник ни извежда от мрака на неведението и ни показва светлите простори на вярата и на вечния живот.”

Във Възкресната нощ храмовете се превръщат в магнетичен център, който привлича и млади, и стари. Събираме се, за да чуем радостния звън на камбаните, прогласяващи пасхалната вест. Обединява ли ни Възкресението?

„Възкресението отеква в сърцата и душите на милиони хора по всички краища на света. Когато свещенослужителят издигне глас и каже „Христос възкръсна”, всички потвърждават това с „Наистина възкръсна”, защото всяка година Христос възкръсва в нашите души и сърца. Тази възкресна светлина осветява и изпълва с благодат и истина нашия живот, просветлява чувствата и мислите ни, осветява пътя на житейското ни странстване. Тя сгрява нашите сърца, когато чувстваме хлада на отдалечаването от Бога и застрашаващите ни пороци. Апостол Павел казва: „Ако Христос не е възкръснал, то тогава нашата вяра е суетна и проповедта е без смисъл.” Именно Христовото Възкресение е в основата на учението на православната църква и то дава смисъл, живот, надежда и упование в Бога на всеки от нас.”

На Възкресение сме спазили традициите, чукнали сме се с червени яйца за здраве, хапваме дъхав козунак, на трапезата е и агнето. Това са красиви обичаи, но зад тях трябва да търсим духовното.

„Преди всичко трябва да знаем, че трапезата е естествено продължение на празненството. Тя е фон на празника, защото самият смисъл и значение е съпреживяването на страданията на Христос. Затова през цялата Страстна седмица трябва да ходим в храма, да слушаме поучителни евангелски текстове, които ни напомнят всичко, изпитано от нашия учител Христос, да страдаме с него, за да може после радостта ни да бъде пълна. И да не забравяме, че не бива да идваме в храма само във Възкресната нощ, а да останем със сърцата си в него, защото Христос е вечният живот. Всичко останало – веселието, трапезата, добрите обичаи и традиции, които светото православие е съхранило в родовата памет, са прекрасни, но не са самият смисъл на духовната радост в нашите души.”

За децата Възкресение е свързано най-вече с традициите. Всеки пази у себе си такива спомени. Митрополит Антоний, какъв е вашият спомен от детството за Великден?

„Празникът в моето детство, споменът, който пазя, са препълнените храмове. Мъждукащите свещици на хората, притаили дъха си в мрака, в очакване на Христовото Възкресение и след това как тези мъждукащи свещици очертават пътя на всеки един, който се прибира в своя дом, воден от тази Божествена светлина. Като дете за мен Великден беше един вълнуващ празник, който сам по себе си, във времето преди демокрацията, говореше за потребността от вярата.”

Какво е Вашето послание към приятелите на Радио България на този най-светъл празник?

„Моето послание – да се потопим в радостта на празника на славното Христово Възкресение и всеки, съпреживявайки тази възкресна благодат, да направи равносметка на своето земно битие, да потърси опора и упование в Бога. И да не забравя, че Христос дойде тук на Земята за всички човеци, показа ни пътя, по който трябва да вървим. От нас се иска само да го следваме със сърце смирено, изпълнено с благодат и любов към Бога.”

Интервюто с митрополит Антоний можете да чуете тук.