След успешна операция на ДАНС срещу престъпна група, в Националния исторически музей постъпиха находки от III хил. пр.н.е. Предметите са златни – около 15 хиляди на брой. Става дума главно за мъниста и други детайли с различна форма. Смята се, че са от три огърлици.

„Те са около 1500 години по-стари от Троянската война” – заяви директорът на музея Божидар Димитров за съкровището. „Много е висока научната му стойност, тя запълва празноти в българската история. Находката отново сочи, както и Варненското съкровище (с най-старото обработено злато в света – от V хил. пр.н.е.), а и Вълчитрънското (от ІІ хил. пр.н.е.), една много висока цивилизация в българските земи. По това време тя отсъства в Европейския континент. Но това е нещо нормално, тъй като ние сме звеното между Европа и Азия, а в тази част на Азия – Месопотамия и прочие, се е развила за първи път висока човешка цивилизация. Тя е стъпила в българските земи и оттам през следващите хилядолетия се е прехвърлила в Европа.”

Смята се, че скъпоценностите са изкопани в Карловския край. Преди време там археологът Мартин Христов разкри подобна богата златна находка. Накити от нея – две огърлици, сега бяха показани паралелно с новопостъпилите предмети.

Къде другаде в страната са намирани подобни миниатюрни и прецизно изработени златни мъниста? „Точно такива има от района на Рупите, те са над 160” – казва в интервю за Радио България Мартин Христов. „Такива предмети се откриват и в района на Краището, Кюстендилско. Те излизат при промиване на речните наноси на река Струма за добив на алувиално злато в индустриални количества през 90-те години на миналия век. Там са намерени няколко такива предмета. Подобни артефакти са открити от Шлиман в Троя през втората половина на ХІХ век.”

И още – на гръцкия остров Лемнос, в селището Полиохни от III хил. пр. Хр. Както и в Северна Турция – в Мала Азия. „Подобни украшения има в целия Преден Изток, но не са в такива количества, а и са много по-различни като форми” – посочва археологът. Какво можем да мислим за културата и уменията на хората, които са създали накитите, постъпили в Националния исторически музей?

„Първо, трябва да почнем от това, че бронзовата епоха е време на експериментите в работата с метал” – отбелязва Мартин Христов. „Тогава се появява първата сплав, направена от човека. Тя е между медта и арсена, а впоследствие на медта и калая, за да имаме бронз. Но тези хора, разбира се, експериментират и със злато, сребро, и т.н. Така че явно технологичните им умения са достатъчно съвършени, за да могат да произведат подобни предмети.”

И още нещо – част от миниатюрните предмети според съвременни бижутери не могат да бъдат направени без лупа. А тогава лупи не е имало. Това е само една от загадките, които поставя древното съкровище.