След успешна операция на ДАНС срещу престъпна група, в Националния исторически музей постъпиха находки от III хил. пр.н.е. Предметите са златни – около 15 хиляди на брой. Става дума главно за мъниста и други детайли с различна форма. Смята се, че са от три огърлици.
„Те са около 1500 години по-стари от Троянската война” – заяви директорът на музея Божидар Димитров за съкровището. „Много е висока научната му стойност, тя запълва празноти в българската история. Находката отново сочи, както и Варненското съкровище (с най-старото обработено злато в света – от V хил. пр.н.е.), а и Вълчитрънското (от ІІ хил. пр.н.е.), една много висока цивилизация в българските земи. По това време тя отсъства в Европейския континент. Но това е нещо нормално, тъй като ние сме звеното между Европа и Азия, а в тази част на Азия – Месопотамия и прочие, се е развила за първи път висока човешка цивилизация. Тя е стъпила в българските земи и оттам през следващите хилядолетия се е прехвърлила в Европа.”
Смята се, че скъпоценностите са изкопани в Карловския край. Преди време там археологът Мартин Христов разкри подобна богата златна находка. Накити от нея – две огърлици, сега бяха показани паралелно с новопостъпилите предмети.
Къде другаде в страната са намирани подобни миниатюрни и прецизно изработени златни мъниста? „Точно такива има от района на Рупите, те са над 160” – казва в интервю за Радио България Мартин Христов. „Такива предмети се откриват и в района на Краището, Кюстендилско. Те излизат при промиване на речните наноси на река Струма за добив на алувиално злато в индустриални количества през 90-те години на миналия век. Там са намерени няколко такива предмета. Подобни артефакти са открити от Шлиман в Троя през втората половина на ХІХ век.”
И още – на гръцкия остров Лемнос, в селището Полиохни от III хил. пр. Хр. Както и в Северна Турция – в Мала Азия. „Подобни украшения има в целия Преден Изток, но не са в такива количества, а и са много по-различни като форми” – посочва археологът. Какво можем да мислим за културата и уменията на хората, които са създали накитите, постъпили в Националния исторически музей?
„Първо, трябва да почнем от това, че бронзовата епоха е време на експериментите в работата с метал” – отбелязва Мартин Христов. „Тогава се появява първата сплав, направена от човека. Тя е между медта и арсена, а впоследствие на медта и калая, за да имаме бронз. Но тези хора, разбира се, експериментират и със злато, сребро, и т.н. Така че явно технологичните им умения са достатъчно съвършени, за да могат да произведат подобни предмети.”
И още нещо – част от миниатюрните предмети според съвременни бижутери не могат да бъдат направени без лупа. А тогава лупи не е имало. Това е само една от загадките, които поставя древното съкровище.
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..