Друг важен момент са даровете. Като на сватба родителите подаряваха на гостите си различни практични вещи. А роднини и близки обикновено даваха на бъдещия войник пари. На трапезата непременно трябваше да присъства курбан. У дома, в ресторант или на селския площад, масите винаги биваха отрупвани с какво ли не. И, за да е пълен празникът, той често преминаваше под звуците на „жива музика”. По своята същност „изпращането” беше весел момент, макар и да бележеше дълга раздяла с родителите, приятелите и любимата. Съвсем различна е била картината в края на ХIХ и началото на ХХ век. Нека припомним, че две години след Освобождението на България от османско владичество, през 1880 г., влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжество България се въвежда всеобща задължителна военна повинност. По-късно идват години, в които страната ни участва в няколко войни, много българи загиват без време по бойните полета. И в ония времена фамилията се събирала около трапезата, за да изпрати войника на служба. Преди това ритуално приготвяли храна, непременно погача и вино.
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и..
"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така" , убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален..
Разказът за село Гостиля е едновременно пътуване във времето и среща с една малка католическа общност, успяла въпреки превратностите на историята, да запази своята идентичност и вяра. Селото се намира в Северозападна България и е един от..